Европейският организъм сам по себе си не е консолидиран, не е консистентен, всеки има своите собствени интереси. Тогава, когато удари часът Х за разрешаване на COVID кризата, всеки си дръпна чергата към него. Буквално физически. Това смята социологът проф. Иво Христов.
Оценката му е, че от гледна точка на меките сили, ЕС деградира и е доста надолу в класацията, защото не се справи с COVID кризата.
„Това показва Европа не се справи при първата мащабна действителна криза, която поставя под въпрос всички носещи колони на този механизъм за интеграция“, смята той.
По bTV професорът припомни как миналата година по същото време ЕС драстично проспа ситуацията в Италия.
„Тогава, когато хората имаха нужда от т. нар. „европейска солидарност“, те не я получиха. На второ място излиза лобистката драма с ваксините. На трето място COVID кризата показа, че моделът на т. нар. „комерсиална медицина“ катастрофира тотално. Очевидно е, че системата гледа на здравето като на стока и в този смисъл тя има интерес не да оздравеете, а да бъдете непрекъснато на хранилката на здравната грижа. Това е абсолютна практика и виждаме, че в България резултатът е същият“, обясни проф. Христов.
„Въпреки това COVID истерията спомогна за решаването на една камара задачи, които в условия на политическо лицемерие и политкоректност не можеха да бъдат назовани гласно – притокът на имигранти, Европа не може да бъде обетована земя за гладните от целия свят, не е в състояние да поддържа този модел на социални щедри плащания и други“, отбеляза Христов.
Иначе светът запазил своето равновесие, според него. САЩ, Китай, Русия останаха водещи сили.
Социологът каза още, че COVID истерията, независимо как и от къде започна, всъщност изигра много полезна роля на различни кръгове, правителства и силови центрове по света, които употребиха всеки по своему. Той цитира икономистът Клаус Шваб:
„Много добре стана, че дойде тази криза, тъй като тя всъщност наложи в ускорен темп да взимаме решения, които иначе обществата нямаше да възприемат в рамките на следващите 101-5-20 години. Например физическата дистанция, изкуственият интелект, роботизацията, базовият доход и т.н. В този контекст се оказа точно обратното. Забелязваме, че регионите станаха затворени крепости. Това се случи с Китай, с Русия, с Европа и със САЩ. В това отношение битката на ваксините и битката на меката сила в различен порядък. Всеки си хвали стоката“.
Според него коронавирусът участва и във вътрешната битка в Китай:
„Си Дзинпин взе връх в тази битка и беше определен курсът на страната за следващите години. Това се случи и в Русия. Когато тя работи в режим на обсадена крепост, тогава нацията се мобилизира, вертикалът на властта бива подкрепен. Русия показва смайващи постижения в селското стопанство. Страната се превърна в ней-големият износител на зърнени култури. Тоест една от слабите страни на руската икономика се оказа много силна. Стабилизира се и самият режим. За съжаление това не се случи в Европа“, отчете проф. Христов.
Коронавирусът беше употребен съвършено политически, обобщи социологът.
