Германска фондация, която че се представя като морален стожер и се опитва да дава наклон в развитието на България с критични материали и становище, се замеси в един скандал. Той повдига редица въпроси. Един от тях е за цензурата и лицемерието и псевдо радетелите за свободата на словото.
Скандалът замеси фондация “Кондрад Аденауер”, кръстена на първия германски канцлер, властта и един неудобен сборник от независими автори, който обаче няма да види бял свят. Причината - много бил критичен към властта. Българската власт.
“Можеше и за нещо по-приятно да си върна профила, но какво да се прави. Вместо някоя хубава история – история за това как фондация „Конрад Аденауер“ сама финансира и после сама спря от печат сборник с анализи на тема случилото се през 2020 г., на който бях главен редактор. Защо? Защото текстовете били критични към правителството…”, започва разказа си журналистът от в. “Капитал” Йоан Запрянов.
Запрянов става главен редактор в проект за изработването на годишен сборник. Сформира екип, Избират име: “2020: Отвътре и отвън”. Финансирането идва от германската фондация “Конрад Аденауер”. Изданието не е партийно, а изцяло сериозен сборник, в който журналисти, икономисти и политолози да пишат свободно. Запрянов пък имал пълен контрол над тематиката, текстовете, авторите, първа и последна дума по редакцията. Всичко. Поне така си мислил.
От КАС поискали предварително списък с темите и съответно кой автор ще пише всяка от тях, за да дадат одобрението си. Получили го, дали своята зелена светлина и през ноември започнали да идват първите текстове за сборника. Хонорарите от фондацията били платени още тогава. Всичко било готово на 10 януари тази година. До печат оставали броени дни.
“И от тук натам започна един фарс, който реално и до момента не е свършил. „Конрад Аденауер“ може да е немска фондация, но съвсем по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни неофициално по телефона тогава, беше, че статиите са „антиправителствени и хейтърски“. Точен цитат, но честно казано имаше и далеч по-скандални цитати при обясненията”, разказва Запрянов.
Иначе казано - КАС спират сборник, по който е платено всичко, защото е критичен към управляващите от ГЕРБ.
“Разбира се, неофициалните причини, дадени по телефона от български служители, бяха меко казано смекчени и директно казано преиначени. „Много критикувате правителството“ стана „статиите са агитация“ (което е напълно невярно), а освен това се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което със сигурност го споменаваха за пръв път и аз лично не го бях чувал никога – т.е. излъгаха си съвсем директно, за да прехвърлят вината. Но пък "ако нямало правни пречки, ще можете да си го отпечатате независимо”, продължава Запрянов.
И така. В крайна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по журналистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „Биволъ“, Весислава Антонова от „Капитал“, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за кратко съратник капиталец) и още около десетина имена – много от които може би не биха пожелали да ги споменавам и да се занимават с всичко това, но всеки от тях малко или много име в сферата си. И всеки един от тях беше направен на маймуна от КАС.
За пример ще дам само, че през декември дадохме разрешение статията на Стоян Панчев в сборника да бъде цитирана в доклад към БНБ. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сценарий по онова време.
За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем сборник във формат книга, около 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем правителството или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по план, и да не идем даже на кръчма после, защото всичко е затворено.
Ще приключа този памфлет с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през миналото лято, какво са му казали? Да не е толкова „антиправителствен и хейтърски“ ли?
И не забравяйте: нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. Бая по-зле са”, завършва журналистът.
