„Зелените коридори“ отварят вратата по-скоро към младите, към активните хора да се ваксинират, докато възрастните са изоставени в тази ситуация. Тази позиция изрази пред д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Според Кацаров е трябвало първо да се защитят най-уязвимите – възрастните и хронично болните. „Не е късно да се преосмисли този процес.“
Той не споделя тезата за въвеждането на ваксинационни паспорти.
„Тезата за ваксинационните паспорти е теза, че проблемът със затворените граници, с мерките за ограничения ще продължи много дълго време. Ако очакваме до лятото, както ЕС е заложил цел до лятото да ваксинира 70% от населението и да премахне всички ограничения, няма смисъл за два-три месеца да правиш паспорти“, коментира Кацаров пред БНР.
Право на гражданите е да не се ваксинират, не може да ги накарате насила да се ваксинират – това си е техният живот, могат да правят с него, каквото си искат, допълни той.
Според Кацаров по-работещ механизъм за стимулиране на хората да се ваксинират би бил отпадането на ограниченията за носене на маски на ваксинираните и преболедувалите.
„Няма смисъл. След като си ваксиниран, защо продължаваш да носиш маски? Защо продължават да важат ограниченията за теб? Това би помогнало повече на този процес.“
Според Кацаров „нашето население не е съставено от антиваксъри и огромна част от него уважава и подкрепя процеса на ваксинация.
Относно неяснотата могат ли ваксинираните да пренасят коронавируса Стойчо Кацаров поясни, че ако не можеш да се заразиш, не можеш да бъдеш и преносител на вируса.
„Вирусът не може да живее извън човешката клетка. За да не може да се заразите, това означава, че имунната система го ликвидира. След като го ликвидира, няма как да сте преносител. Това е простата логика, която се учи в средните класове на медицинския университет. Но ние сме напът да измислим нова медицина с този коронавирус.“
Кризата не е основание да се отлагат реформи, а да се направят незабавно, посочи още Стойчо Кацаров преди днешната дискусия "Публично здравеопазване: Рискове, превантивни политики".
Здравната ни система не беше в добро състояние и преди пандемията, което е една от причините за лошите резултати от коронакризата, смята той. Не сме си научили урока от тази пандемия и не сме направили изводите, за да се направят промени в здравната система и тя да стане по-добра не само в условия на криза, отбеляза д-р Кацаров.
Според Стойчо Кацаров най-сериозният проблем е невъзможността на здравната система да се адаптира към променената ситуация. С годините тази система е била превърната в централно администрирана и бюджетно финансирана система, а усилията са били насочени към усвояването на средствата, не толкова към лечението на болните, изтъкна той. „Свръхрегулацията не позволяваше на болниците да се адаптират към променените условия.“
Картините на пациенти, които не могат да бъдат приети в болница Кацаров тълкува като „най-ярък израз на тази невъзможност на здравната система да реагира“, докато половината от леглата в лечебните заведения са били незаети.
С приемането на националната здравна карта се е ограничила до минимум възможността за разкриване на нови лечебни заведения и на нови структури в съществуващите, посочи д-р Стойчо Кацаров.
Ако разговорът не се състои сега, „когато раните от пандемията са още пресни и болката се усеща“, този разговор никога няма да има шанс, каза още Стойчо Кацаров.
