Поредното социологическо проучване за обществените нагласи месец преди парламентарните избори на 4 април и дни преди старта на предизборната кампания показва - шест или дори седем партии влизат в следващия състав на Народното събрание.
ГЕРБ отново са посочени като първа политическа сила според сондираните мнения. От “Алфа Рисърч” виждат 5% разлика в резултатите на управляващи и опозиция - според данните 28.5% от гласовете отивали за ГЕРБ, а 23.2% - за БСП. В парламента ще попаднат евентуално и Демократична България (5.7%), Коалицията на Мая Манолова (4.5%) и ВМРО (3.7%).
Анкетирани са 1013 пълнолетни граждани в периода 26 февруари – 1 март чрез пряко стандартизирано интервю.
Малко над 50% избирателна активност се очаква на предстоящите парламентарни избори. Налице е лек ръст от 3 на сто спрямо предишното проучване на “Алфа Рисърч”. 15% от решилите да гласуват все още не са направили своя окончателен избор за кого ще дадат гласа си. Решението ще бъде взето в рамките на кампаниите, което може да наклони везните в една или друга посока буквално в последния момент и да променят резултатите.
При рязък спад на тази активност обаче (до около 2.5 милиона избиратели), поради влошаване на епидемичната ситуация, е възможно да се стигне до турбулентни преки, или косвени ефекти. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, особено в ситуация на трудно съставяне на управленска коалиция, посочват още от “Алфа рисърч”.
Какво прави впечатление?
Според “Алфа рисърч” ГЕРБ имат шанс да спечелят около 80-85 депутатски мандата. Това според агенцията цяло да ги заяви като силен претендент за участие в управленска коалиция или пък - силна опозиция, ако се реализира формулата “всички срещу ГЕРБ”.
Защо това заключение в проучването е важно?
През уикенда Боряна Димитрова от същата тази агенция подчерта, че е особено важен отговорът на въпроса “С колко депутати може да се направи правителство”.
Ето и какво каза Димитрова:
“С колко депутати може да се направи правителство е важен въпрос, който не се задава. В правителствата през последните четири години не е имало устойчиво "магическо" число. Ако ГЕРБ на тези избори постигне над 85, около 90, много трудно ще бъде да се направи коалиция. Ако тези, с които си направил коалиция, са повече от половината от собствените ти депутати, това е рисково”.
От “Алфа рисърч” смятат още, че силно парламентарно представителство ще имат от “Има такъв народ”. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като, от една страна, събира избиратели от почти всички политически сили, а от друга - привлича основно младежкия вот, който е твърде несигурен и изменчив. Партията се нарежда като четвърта политическа сила, след ДПС.
Потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през лятото на 2020г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и Има такъв народ да „тегли“ избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.
Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален „капитал“ коалицията има високи шансове за парламентарно представителство.
