Резултатите по делата за организирана престъпност и корупция по висшите етажи на властта са малко, а публичните убийства продължават.Това е основният извод в междинния мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред.
В същото време от Брюксел отчитат волята на управляващите за реформа, но отбелязва, че тя може да бъде отчетена чак когато има конкретни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. Според ЕК съществува необходимост България да задълбочи реформите в съдебната реформа. В доклада се дава пример с осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото на убития прокурор Николай Колев. Оценката на комисията е, че този казус показвал необходимостта от повече отчетност в работата на главния прокурор.
Брюксел обаче е с положителна оценка за работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). В същото време ЕК отбелязва, че препоръките на инспектората понякога не се взимат предвид от ръководителите на съдилища и прокуратури.
ЕК критикува и дисциплинарната практика на ВСС, като отбелязва, че често наказанията са леки, а понякога дела се прекратявали поради изтичането на давностните срокове. Според комисията проблемно остава и атестирането на магистратите, въпреки приетата наредба от ВСС. В междинния доклад е маркиран още и скандалът "Красьо", като без оценка са отчетени действията на ВСС по случая. Фактът, че прокуратурата не е образувала производства срещу замесените в скандала магистрати, пречи на задълбочена проверка на фактите.
Проверката отбелязва и доклада на ВСС по казуса "Аршинков" (без да споменава конкретика и имена), като определя, че са констатирани "сериозни недостатъци" в управлението на съда, но към настоящия момент все още се очакват конкретни дисциплинарни и правни последствия. Комисията отчита факта, че е засилен капацитетът на смесените екипи за борба с корупцията, организираната престъпност и измамите с европейски фондове. В междинния доклад има критична оценка за работата на контролните органи в държавата (регулатори, комисии и т.н.), като се отбелязва, че те не са проактивни и не упражняват достатъчен контрол, като по този начин не предотвратяват случаите на измами и корупционни практики. Според комисията, България трябва да засили контрола върху възлагането на обществени поръчки, което може да стане през промени в Закона за обществените поръчки.
