Провал на главния прокурор Иван Гешев и на прокурорската колегия на ВСС е изборът на делегирани европейски прокурори. Това каза пред Фрог нюз адвокат Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“. Ето какво обясни той по повод решението на Лаура Кьовеши да отхвърли 7 от 10-те предложени й български магистрати за работа в Европейската прокуратура.
Г-н Георгиев, как ще коментирате новината за това, че 7 от 10 български магистрати не са одобрени от Лаура Кьовеши?
Това е категорично провал на прокуратурата и конкретно на прокурорската колегия на ВСС. Защото тя ги одобри и изпрати. Затова е нормално сега тя да понесе отговорността. Да не забравяме, че председател на прокурорската колегия е главния прокурор и ако трябва да се персонализира тази отговорност, да се сведе до едно единствено лице, то това е главният прокурор Иван Гешев.
Какво ни казва Европейската прокуратура с това решение?
Разгледах подробно сайта на Европейската прокурорска служба /ЕПС/ и все още не откривам официално становище. Медийната информация се позовава на източници от същата Европейската прокурорска служба. Предполагам, че все още няма официална позиция, тъй като формалното решение трябва да се вземе от т. нар. прокурорска колегия към Европейската прокуратура, в която са всички европейски прокурори. Те работят в Люксембург. Там нашият представител е Теодора Георгиева. От различни медийни информации разбираме, че българското правителство е поискало среща с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. И вероятно официалното становище на ЕПС ще се забави, в зависимост от това дали ще се проведе среща или не, какво ще бъде нейното становище и т. н. На този етап може да коментираме само информацията, че очевидно не са доволни със 7 от 10 кандидатури и че това е просто лош знак за България, тъй като ние не успяваме да излъчим достатъчно добри кадри, които да започнат работа в тази структура, на която всички ние възлагаме големи надежди.
Допускате ли, че прокурорската колегия на ВСС може формално да си е свършила работата при избора на наши представители за Европейската прокуратура?
Според мен не само формално, но и по същество. Защото информацията, с която към момента разполагаме е, че ЕПС приема българските следователи за непригодни за делегирани прокурори, тъй като в характеристиката на делегираните прокурори влиза не само формирането, но и поддържането на обвинение пред съд. В България следователите се занимават изцяло с разследващата, досъдебната част. Те събират доказателства, изследват ги, водят разпити, събират обяснения, дават становища и т. н. Но в тяхното поле на дейност не влиза след това да поддържат обвинението. И тук очевидно се налага заключението, че те не разполагат с нужния процесуален опит, така че да си поддържат обвинението. Затова с един замах всички следователи са „извън играта“.
А по отношение на съдиите?
Същите са аргументите спрямо тези, които са граждански, а не наказателни съдии. Тях също ЕПС ги намира за непригодни за тази задача. Съгласява се с кандидатурите на прокурори от окръжно или специализирано равнище. Това означава, че прокурори от районна прокуратура едва ли ще бъдат пригодни.
Тези изисквания били ли са известни на главния прокурор и членовете от прокурорската колегия на ВСС при избора на хората, които да се включат в работата на ЕПС?
Няма как те да не са били известни. Главният прокурор многократно е изтъквал в свои изявления добрата си връзка с Лаура Кьовеши. Демонстрирал е, че е в много тясно сътрудничество с нея и с нейната служба. Ако тези ключови информации за вземането на решения кои да бъдат българските делегирани прокурори, не са били налични, то аз не виждам как проблемът трябва да го търсим при Кьовеши. Той е много повече тук и то директно при главния прокурор.
Възможно ли е срещата, която се иска от българска страна с Лаура Кьовеши, да обърне позицията й?
Не мога да направя прогноза какво ще се случи. Не зная каква ще бъде и защитната версия на българското правителство. Може би ще се опитат да внесат яснота кой какво върши в България. Може би ще застъпят тази изцяло формалистична позиция, че в България имаме магистрати, които биват три вида - съдии, прокурори и следователи и че те всички са равнопоставени по смисъла на Конституцията на Република България и според закона за съдебната власт. И че всеки от тях едва ли не би могъл да заема всякаква позиция някъде в съдебната власт, естествено след преминаването на конкурс за съответната длъжност. Предполагам, че това ще бъде българската позиция. Тя много често в такива ситуации изцяло е изтъкана от формализъм. Но точно този подход много често не се възприема извън границите на сраната. Имаме множество такива доказателства.
Дайте ни пример.
Спомняте си какво стана при изслушването на Румяна Желева. Не, че не я избраха, но я унищожиха в пленарна зала въпросите на тогавашните евродепутати. Те й задаваха въпроси по същество, а тя се опитваше да избяга с формалистични отговори. Ще трябва внимателно да се обсъди дали наистина прокурорската колегия на ВСС и конкретния състав изобщо са в състояние да изберат тези толкава важни лица – европейските делегирани прокурори. Тук според мен ще трябва законотворците да си зададат въпроса взеха ли правилно решение и добър закон ли гласуваха, когато приеха правилата в онази част от закона за съдебната власт, според която европейските делегирани прокурори се избират само от прокурорската колегия на ВСС.
Считам, че ако дискусията се бе провела от пленума на ВСС, в който участват и съдиите, тя щеше да бъде по-стойностна. Не зная какво щеше да бъде разпределението на гласовете и дали едни и същи хора щяха да бъдат избрани. Знаем, че в пленума на ВСС прокуратурата има своето мнозинство от цялата прокурорска колегия и на второ място от политическата квота в съдийската колегия. Така, че най-вероятно същите хора щяха да бъдат избрани, но поне щеше да се проведе някаква дискусия, каквато в прокурорската колегия като цяло не се води. Там нещата са много монолитни – каквото каже главният прокурор, това се приема. Не само, че няма против, но няма и въздържали се. По спомен самият главен прокурор бе подкрепил мисля 9 от 10-та кандидати, които впоследствие се превърнаха в избраници. В никакъв случай той не беше изразил резерви, че не може да им се възложи задача да бъдат европейски делегирани прокурори.
Прокуратурата е чевръста, когато иска да се похвали пред обществото. Сега, след вчерашната новина за отхвърлянето на българските избраници от европейската прокуратура, срещаме пълно мълчание. Как си го обяснявате?
Не е изгодно, затова прокуратурата няма да бърза да излиза с изявление. Ако сега им се зададе такъв въпрос, опорката ще бъде, че сега още нищо не е официално. Може да кажат, че информацията е публикувана в жълти сайтове.
Това ще е поредната лъжа.
Хубаво е българската публика да знае, че сайтът „ EURACTIV България“ е сериозен, особено що се отнася до информация, свързана с европейските институции. Така, че не виждам причина да се съмняваме в информацията, която дойде от там. Междувременно други български медии сами са потърсили информация и частично са получили такава от ЕПС, като се цитират разговори с нейния говорител. Когато той дава обяснения, то те са официални. Писмено все още няма нищо, защото както обясних в началото, се чака решение на колегията на европейската прокуратура. С това на този етап си обяснявам пасивността на прокуратурата и конкретно на главния прокурор. Може би ще си измислят някакви опорни точки, че ето видите ли ние винаги сме смятали, че трябва да бъдат прокурори. Но ето – българският закон дава възможност да кандидатстват всякакви магистрати и затова не искахме да се противопоставяме. В противен случай общественото мнение щеше да се обърне срещу нас. Нещо от този порядък си представям, че ще се случи.
Вие сега подсказвате на прокуратурата как да излезе от ситуация.
Те понякога много са прозрачни и предсказуеми в реакциите си. В други подобни ситуации сме виждали как реагират- изчакват малко, за да видят накъде ще задуха вятъра и дават уклончиво обяснение. Но пак казвам – отговорността за този провал, а това наистина е провал, е на прокурорската колегия на ВСС и на нейния всевластен господар в лицето на главния прокурор. Това идва да ни покаже, че ние имаме поредния системен проблем при подбор на кадрите. И тези проблеми трябва да ги решаваме със системни средства. Необходимо е изцяло да де преосмисли метода за подбор и избор на такива кадри. Защото към ЕПС има големи очаквания от страна на хората.
Интервю на Катя Илиева
