Очакванията от последиците от COVID-19 са за задълбочаване на различията в заплащането на жените и мъжете, въпреки прилаганите правителствени политики за запазване на заетостта и доходите, прогнозира експертът от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.
"Жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в сектора на услугите, като ресторантьорство, туризъм, хотелиерство, почистване", обясни тя пред БТА.
"Последните данни на НСИ за разликата в заплащането по пол (GPG) са за 2019 г., и те не отразяват въздействието на COVID-19. През 2019 г. се наблюдава задържане на нивата на разликата в заплащането по пол до 13,7 на сто, което до определена степен се дължи на увеличаване на минималната работна заплата, както и нарастването на работните заплати при това в нископлатените отрасли, в които превес имат жените", коментира експертът.
Според Иванова проблемът с разликите в заплащането остава поради постоянството на стереотипи.
"Напредъкът е бавен, защото жените работят в нископлатени и неравностойни работни места в индустриите, те са по-склонни да прекъснат кариерата си или да адаптират работата си на друг режим поради семейни причини и грижи", посочи синдикалистът.
Следствие от силната отраслова сегрегация е повече от половината от наетите жени да са концентрирани предимно при нископлатени отрасли, в които средната работна заплата е в диапазон от 575 до 1107 лв. (при средна за страната от 1438 лв., м. дек. 2020 г.), допълни експертът.
По думите на Виолета Иванова, заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива. В дейност
"Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" средната работна заплата на жените е с 33 на сто по-ниска от тази на мъжете, в "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" с 11 на сто по-ниска.
Обратно, заетостта на жените преобладава в две от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете "Хотелиерство и ресторантьорство" (-23.3 на сто), "Култура, спорт и развлечение" (с -25.8 на сто), (обредни услуги, химическо чистене, пране, фризьорски услуги, козметика).
Според Виолета Иванова, неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефектитвното използване на трудовия потенциал.
Затова КНСБ подкрепя и се застъпва за по-бързото приемане на Директивата за прозрачност на заплащането на половете, заяви Виолета Иванова. Очакванията са, че с нея ще се прекрати секретността на заплащането чрез забрана на клаузите за секретност на заплатите в договорите, така че работниците да могат да обсъждат заплащането; изискване на информация за оценка на работата с цел установяване на равно заплащане за равен труд; задължение на работодатели да предоставят информация за заплащане (одити) и годишни планове за действие относно равенството на заплащането.
Директивата ще подкрепи колективното договаряне като най-добрият начин за премахване на разликата в заплащането между половете; ще въведе изискване към работодателите при обяви за работа да включват размера на заплащането.
Разликата в заплащането между половете в ЕС е 14.1 на сто през 2019 г., като тенденция е към свиване, след като през 2010 г. е 15.8 процента (с изключение на публична администрация, отбрана, социално осигуряване).
Въпреки всеобщата положителна тенденция, има големи разлики в самия ЕС, като разликата в заплащането между половете варира от 3,3 на сто в Румъния до 21,7 процента в Естония. Най-малка е разликата в Люксембург, Белгия, Румъния, Словения и Полша, където разликата е по-малка от 10 процента, каза Иванова.
Най-много нужда от подобряване на положението със заплащането на жените има в Естония, Латвия, Австрия, Великобритания и Германия, където разликата е повече от 19 на сто. България попада точно в средата като разликата в заплащането е 14.1 на сто, а средната стойност за ЕС е еквивалентна на този резултат, допълни синдикалистът.
Запазване на разликите в заплащането по време на активната трудова възраст водят разлика и в пенсионната възраст, заяви Виолета Иванова. Средно за ЕС, пенсиите на жените на възраст над 65 г. са с 30 на сто по-ниски от пенсиите на мъжете. От тук следва, че жените пенсионерки са в по-голям риск от изпадане в бедност отколкото мъжете пенсионери, като за България данните показват, че 59 на сто от жените пенсионери са в риск от бедност в сравнение с 43.1 на сто от мъжете пенсионери. Отново тук, общата тенденция за риска от бедност в България е еднакво висок и за двата пола, посочи Иванова.
Социално-икономическото отражение на кризата забавя постигнатия напредък относно равенството на половете, заяви Виолета Иванова. След като през последните години се отчита увеличаване на присъствието на жените в платения труд, в края на 2020 г. бележи намаление. Коефициентът на заетост (15-64 г.) на жените достига до 64.1 на сто през четвъртото тримесечие на 2020 г., при 65.2 на сто в същия период на 2019 г., посочи експертът.
В края на декември 2020 г. в сравнение с края на декември 2019 г. наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с около 60 хил., от тях 41 хил. са жените или повече от две трети. Това показва непропорционалното въздействие на пандемията върху трудовата заетост, коментира Виолета Иванова.
По думите на експерта, най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности с доминиране на женската заетост . За годишен период общото намаление на наетите в "Хотелиерство и ресторантьорство" - е с 22 хил., като от тях 68 на сто са жени, "Преработваща промишленост" - с 21 хил., от тях 72 на сто са жени, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 9.2 хил. , като 94 на сто са жени.
Жените носят тежестта на кризата с COVID-19, тъй като са изправени пред високи рискове от загуба на работа и доходи и от възможността да получат навременна и ефективна мярка за запазване на доходите, каза Виолета Иванова в отговор на въпрос. В същото време жените също поемат голяма част от тежестта у дома, предвид закриването на училищата и детските заведения. В условията на изолация върху жените падат грижите за семейството, помощта на децата в ученето, грижата за възрастни хора, допълни експертът.
По думите на Иванова, работа от вкъщи и липсата на възможност да съвместяват трудовия и семейния живот води до двойно натоварване. Според последното проучване на Eurofound, процентът на работещите от вкъщи в България вече е нараснал до 30 на сто, а през 2017 година е бил около 3 на сто.
Пандемията увеличи нуждата от грижи както извън, така и вътре в домовете по безпрецедентен начин, заяви синдикалистът. Според Виолета Иванова, тъй като "обикновено" жените вършат непропорционално голям дял от неплатената работа вече поемат и по-голямата част от отговорностите.
Наблюдават се случаи, при които жените доброволно напускат, защото не могат да споделят двете отговорности - деца - работа. Жените също са изправени пред повишен риск от насилие, експлоатация, злоупотреба или тормоз по време на криза и карантина, допълни тя.
Виолета Иванова посочи, че приложените схеми и мерки за запазване на заетостта ограничаха ръста на безработицата. Само с мярката 60/40 в трите и варианта до края на 2020 г. беше предотвратена загубата на 300 хил. работни места, припомни експертът. По думите й, благодарение на мерките безработицата в България към момента продължава да бъде под средноевропейските нива.
Безработицата при жените е по-ниски нива в сравнение с тази на мъжете, но при жените се наблюдава по- ускорено нарастване. За годишен период увеличението е с повече от 20 хил., докато при мъжете е с 15 хил. души. Равнището на безработица при жените е от 5.2 на сто, след като същия период на 2019 г. е от 3.8 на сто. Около половината от безработните жени са продължително безработни (т.е. са безработни от 1 и повече години). Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргиналзиране на определени социални групи, оценката на описаното състояние е повече от тревожна, смята Виолета Иванова.
По думите на експерта, редица изследвания доказват, че по-бедните социални групи са изложени на по-голям риск от Covid-19. Не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често страдат от придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група, допълни тя. "Те остават също с по-ниско образование, а оттам и рискът да останат без работа е по-голям. Следователно, налице са икономически рискове да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата", прогнозира Виолета Иванова.
Жените служат на първите редици пред COVID-19 и въздействието на кризата върху жените е силно, коментира Виолета Иванова. Жените представляват голяма част от работещите в здравеопазването, социалните работници, грижещите се за възрастни хора и деца, и домашни помощници. Вследствие на пандемията, именно тези професии бяха най-силно изложени на риск от заразяване, посочи експертът.
В Европейския съюз, жените представляват 76 на сто от работната сила в здравеопазването, излагайки ги на по-голям риск от инфекция, но наред с това те са недостатъчно представени в процесите на ръководство и вземане на решения в сектора на здравеопазването, заяви синдикалистът.
