„Няколко пъти съм ходила в града Х. Предстои ми сега в кампанията да ходя още няколко пъти“. „Ходила съм като малка там, миналата седмица също ходих“. Да, това са думи, изречени от водачи на листи в едни сравнително големи български градове.
От плакатите се подават едни лица, изтупани, излъскани. За водачи ни пробутват хора, които дори не са стъпвали в града Х. Ама са уж утвърдени личности, мислят си, че избирателите ще се излъжат с това, че ги гледат „по телевизора“. Водачи на листи без корен, път и посока…
Сега ще чуваме приказки от 1001 нощи, че не деляли България на региони, българите били равни. След 4 април, който раздава парчетата, си знае как да действа. Важно е сега да ходим и да обясняваме.
От 5 март ни се явяват какви ли не лица – и знайни, и незнайни. Някои са добре познати или пък позабравени „стари муцуни“, малка част от тях са чистак-бърсак нови. Спокойно, ще ги гледаме тия физиономии още месец и после „Беж, Лиске, да бягаме“.
Въпреки че връзката им с града не била особена, те познавали проблемите му много добре и точно сега той имал нужда от тях.
И да не си помислите, че да водиш листа е по желание… Посочват те и ти „приемаш предизвикателството“.
Приказката за Косето Босето в нашия случай е валидна с пълна сила. Ето как започва тя:
"Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и"... започнала да иска.
Та, преди да гласувате, погледнете листите и си спомнете колко пъти видяхте тия физиономии в града си.
Веселка Иванова
