Централен регистър в Интернет с автор Министерство на финансите, който да покаже всички непогасени задължения на държавата към фирмите предложиха от ДСБ. Срокът за изплащане на задълженията да бъде от 6 до 18 месеца заедно с дължимите лихви, определиха те.
Това е една от неотложните икономически мерки срещу кризата, като втора част от антикризисната програма на ДСБ представиха Иван Костов и заместникът му Димитър Бъчваров.
Според Костов именно чрез публичния регистър запушената система на икономиката ще се раздвижи при близо 1,5 млрд. лв. заварени задължения. Преди това обаче всички министерства и поръчители на обществени поръчки, в това число и еднолични държавни фирми, да създадат регистри на своите задължения към фирмите.
Експремиерът подчерта, че мерките не са не са 35, но обеща те да решат редица от най-тежките проблеми в страната, ако се приложат.
В 4 пакета тъмносините дават предложенията си за реформи, като водещи са нормативни и административни промени, с които държавата да погаси задълженията си към фирмите. Вторият пакет е свързан с антикризисните приоритети на публичните инвестиции заради техния прокризисен ефект. Третият пакет от мерки е свързан със задаването на нови правила за правене на бизнес по време на криза. Само бизнесът може да намери истинските отговори на кризата, мотивира се лидерът на ДСБ. Последният пакет съдържа правила за финансова дисциплина и ограничаване на сивата икономика.
Задълженията на държавата не могат да бъдат погасени веднага, защото това ще означава голям бюджетен дефицит.
Според Костов, така държавата и държавните фирми така ще застанат зад един регистър на безспорно изискуеми задължения. Това съдържа важна информация за всички фирми, които имат да получават, които са кредитори на държавата и за финансиращите ги банки, детайлизира Костов. Освен това, ако има срок за плащане и лихвите, става ясно точно кога се погасяват задълженията. На базата на тази публичност, системата сама ще се раздвижи, защото когато банките имат уверения, че фирмата ще получи пари, примерно ще удължи кредита или ще даде нов. Костов допълни, че се предвижда и възможността, кредиторите на държавните органи и предприятия да могат да продават своите взимания по пазарни правила, коментира още Костов.
Самото наличие на регистър, възможностите чрез срокове и лихви, като неотложна и с много бързо действие мярка може да освободи запушването на цялата система от разплащания, разясни Костов. Това запушване на направените задължения постоянно се усилва, защото държавата непрекъснато поема нови към фирмите и образува една огромна поредица, които не е ясно кога може да бъдат покрити. И така запушването отива надолу по цялата икономика, добави той.
ДСБ поиска спешен старт за изграждането на основни инфраструктурни проекти като Общоевропейски коридор № 8, столичния околовръстен път - Северна дъга, АМ “Тракия”, АМ “Люлин”, АМ Марица, създаване на публично-частно партньорство за ускорено изграждане на АМ “Хемус”. Тъмносините поискаха и програми за цялостно саниране на жилищния фонд и повишаване на енергийната ефективност в индустрията. Това са програми, чието съфинансиране от държавата трябва да бъде абсолютен приоритет, защото имат много голям ефект по време на криза, настоя Бъчваров.
Зам.-председателят на ДСБ припомни, че най-силната антикризисна възможност за България като държава във валутен борд е усвояването на европейските пари. Абсолютен приоритет в разходите на държавата трябва да бъде съфинансирането на европейските проекти.
Той коментира, че трябва да се разгледат и намеренията на правителството за инвестиции. “Трябва да се отчете възможността за създаване на работни места, използването на местни стоки и услуги, осигуряването на алтернативни енергийни доставки. Всички проекти под определен праг на тези критерии, трябва да отпаднат.
Според ДСБ участието на държавата трябва да отпадне в прокризисни проекти като АЕЦ “Белене”, “Бургас – Александруполис”, “Южен поток”. Участието на държавата в подобни проекти би задълбочило кризата, лаконично обясни Бъчваров.
Заместникът на Костов посочи, че мерките на ДСБ са насочени към малкия и среден бизнес.”Ние предлагаме законодателно въвеждане на принципа на “мълчаливото съгласие” за започване на бизнес, което ще доведе до намаляване на безработицата в страната. Друга мярка е създаването на Кодекс с изисквания за извършване на стопанска дейност, така всеки ще може да започне подготовка за стопанска дейност без предварителни разрешения, т.е. заменяме системата на принудителен контрол със система на последващ контрол”, разясни и каза, че това е премахване на лицензионните режими в страната.
Част от държавната инвестиционна програма има прокризисен ефект, т.е. държавата би задълбочила кризата с проекти, от които няма непосредствена полза и нужда по време на криза, коментира Иван Костов. Той информира, че предложенията ще бъдат обсъдени и изпратени на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков в следващите дни. Ще очакваме от тях инициатива да се срещнем, за да дискутираме тези предложения, поясни Костов. Той заяви, че е готов да ги обсъжда с всеки министър.
На въпрос дали одобрява идеята на Симеон Дянков за приватизацията на държавни дружества, Костов отвърна: “Бива, бива да се търсят всякакви мерки”. Има един проблем, че 100% от приходите от приватизация отиват в Сребърния фонд, където разходването е блокирано за много дълго време. Това едва ли би могло да е ресурс на държавата, намеси се зам.-председателят на ДСБ Димитър Бъчваров.
В раздела за нова финансова дисциплина и борба срещу сивата икономика, ДСБ предложи специализирани звена за персонални ревизии във всички регионални дирекции на НАП, както и въвеждане на система за подбор на ревизираните лица чрез анализ на рисковите фактори и компютърна система за случаен избор. Ефикасен данъчен контрол за съответствие на произведената и осчетоводена продукция препоръчват още от ДСБ. Трябва да има сериозен контрол, защото както знаете на всеки 3 камиона 1 е с неосчетоводена продукция, аргументира предложението зам.-председателят на ДСБ. Всеки, който може, трябва да помогне на правителството, заяви Костов на въпрос на “Всеки ден” за отделните програми на СДС и ДСБ. “Кой като ГЕРБ”, вметна експремиерът.
