Съжалявам, че трябва да го кажа, но именно личните качества в политиката, а не програмите и плановете на отделните партии са важен мотиватор за гласоподавателите.
това обясни по Радио България социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на агенция „Галъп интернешънъл“. Той допълни: "Затова, впрочем, лоша работа свърши едно от жилавите клишета в българския политически разговор – желанието да гласуваме за личности. Част от страничните ефекти доведоха до това, че ние не се запознаваме с онова, което пишат съответните личности в своите програми.
„През 90-те ние избирахме посока и цивилизационен вектор. Избирахме между Изток и Запад, бързо въвеждане на пазарна икономика или не толкова бързо. Избирахме каква държава искаме – обяснява социологът. – Към настоящия момент, дори да сменим правителството утре, вероятно няма да банкрутираме. Смяната му няма да се отрази дотолкова на нашия джоб, за разлика от правителствената смяна, необходима през 1997 г. например.
От друга страна, изборът ни през 90-те години беше по-лесен, защото тогава електоратите на партиите приличаха на племена, които не могат да се понасят помежду си. Един беше електоратът, който подкрепяше отиващия си политически елит, друг беше този, който подкрепяше прореформаторските сили. Това като че ли си отиде и в България в момента делителите в политическия живот са по-различни, макар пак най-общо да са свързани с промяната или предвидимостта.“
