Замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024г. е по-скоро политическо послание към избирателите, смята икономистът Агоп Каспарян от институт „Рего“. Така той коментира пред БНР проекта на постановление на МС, което предвижда на тази дата еврото да стане официална валута в България. Датата 1.01.2024 беше спомената като възможна за страната ни през юли м.г. от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровски.
Според Каспарян приемането на еврото ще има преди всичко положителен ефект за държавата – стабилизиране на валутния курс, нови международни инвеститори. Той обаче смята, че избързваме с приемането на постановлението, предвид коронакризата и предизборната ситуация у нас. Особено в контекста на предстоящите избори, според него това е по-скоро политическо послание към избирателите за постиженията на управляващата партия.
Икономистът от „Рего“ смята, че срокът за разработване на национален план за въвеждане на еврото до 30 юни е нереалистичен. „При положение, че имаме избори след 1 месец, след това процедура по съставяне на правителство, не виждам как това може да стане до 30 юни, ако въобще имаме съставено правителство“, каза Каспарян.
Той припомни и за препоръките на ЕЦБ към България - за да се приеме еврото, трябва да сме член на ERM II, да имаме стабилна финансова и икономическа политика и да се подобри значително качеството на управление и на институциите. Тоест, имаме сигнали от ЕЦБ, които, особено в условията на коронакризата, не кореспондират добре с готвеното постановление.
Каспарян припомни и три от най-важните критерии от Маастрихт за приемане на еврото - нивата на инфлацията, на бюджетния дефицит и на държавния дълг, които ние не сме изпълнили. Още един знак, че избързваме с решението, особено на фона на Covid-пандемията, която у нас премина от здравна във финансова и икономическа криза.
По отношение на икономическите мерки на правителството Агоп Каспарян коментира, че се раздават се огромни суми, но основно на големия и средния бизнес.
„Представете си, че сте затворен обект, не работите няколко месеца и кандидатствате по мярката 60/40. Ако не работите, е почти невъзможно е да покриете разходите за заплати, защото кризата засегна домакинствата и фирмите с най-ниски доходи, както и по-малките фирми, които разполагат с по-малък актив и трудно могат да избегнат фалита или да оцелеят за по-дълъг период от време“, каза икономистът.
Има и добра новина, смята Каспарян, и тя е, че е започнал процесът на ваксиниране. За жалост в България този процес не върви добре, а именно това според него е пътят към възстановяване на икономиката.
„Отделно ние се борим за едни 200-300 хиляди българи, които се върнаха в България и в момента също са на прага да се ваксинират. По този начин имаме възможност да задържим поне част от тях. Недоверието към някои ваксини се дължи на слабата информационна кампания, а ЕК не се справи добре с на управлението на кризата“, каза Каспарян. Той изрази надежда, че скоро ще има дефицит не поради липсата на ваксини, а заради огромното желание на хората да се ваксинират.
