Партиите говорят на себе си и помежду си, а не с гражданите, заяви политологът и университетски преподавател Страхил Делийски.
„Няма предизборна кампания. Аз не виждам нищо от онова, което може да се нарече солидна и реална политическа кампания, някакви ясни целенасочени комуникационни опити на кандидатите за народни представители да достигнат до своите избиратели и да комуникират с тях. Това е притеснително, защото политическите кампании са онзи момент в политическия процес, в който най-голяма степен следва да се случи тази комуникационна връзка. Да, ситуацията е сложна и пандемична. Традиционните форми на общуване са донякъде ограничени, но не виждам и някакви смислени опити да се потърсят други“, коментира политологът пред БГНЕС за кампанията и предстоящия на 4 април вот.
Според него политиците показват единствено самоцелен монолог, а размяната на реплики не е между избиратели и кандидати, а единствено между самите кандидати. „Не съм сигурен, че това ще помогне за политическата активност“, смята анализаторът.
За Страхил Делийски това показва, че политическият елит не търси начини за повишаване на доверието в себе си, след като разговора отсъстват онези, които реално ще решат политическото състезание.
„Остава усещането, че не гражданите с техния вот ще решат изборите, а нещо друго. Усещане, което ще накара голяма част от хората в периферията, които не са сигурни дали и за кого ще гласуват, да си останат по къщите“, категоричен е политологът.
Ето защо на предстоящия вот той прогнозира ниска избирателна активност – заради липса на реална кампания, както и заради пандемичната обстановка.
Според политолога тенденцията в депутатските листи все по-често да се забелязват популярни имана, които досега са нямали нищо общо с политическия живот на страната, има и позитивен прочит. Ако някой не познава българския контекст, смята Страхил Делийски, ще помисли, че партиите се отварят към гражданското общество. Доктори, футболисти, музиканти, манекенки и други – няма непредставена социална група в обществото.
„С приятели се шегуваме, че ако имаше земетресение, в листите щеше да има сеизмолози. Отвъд шегата обаче, това наистина може да се интерпретира позитивно, като опит да се достигне гражданското общество. В същото време това е много ясен знак, което отдавна се вижда – липсата на кадри в партиите. Демографската криза няма как да не удари и политическия елит. Рекрутирането на политическия елит, като подготовка на кадри, е изоставено. С малки изключения. Тази слабост трудно може да бъде компенсирана с „вземане назаем“ и попълване на граждански квоти по силата на още едно обстоятелство. Важно е защо тези граждани се решават да участват. Дали по смисъла на споделени ценности, политически идеи, стратегически перспективи или е по силата на друга мотивация – лична симпатия, финансови затруднения или нещо друго“, напомня обаче той.
За резултатите от изборите той коментира: „Следващият кабинет няма да може да бъде „продаден“ толкова лесно с оферта от типа – ами такъв е вотът. Сметнете аритметично кой колко бройки има в парламента. Свикнали сме така да ни се „продават“ последните няколко изборни цикъла управляващите мнозинства. Този път това няма да е достатъчно. Този кабинет трябва да бъде разказан отвъд аритметичния сбор, а именно
