Бяхме по средата на генерална репетиция, когато получихме обаждането, че трябва да прекратим работа. Беше много голям шамар. Усети се като гилотина.
Това заяви в интервю за FrogNews актрисата Полина Недкова, част от трупата на варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров".
Повод за разговора са юбилейните 100 години, които театърът отбелязва днес. Уви, честването бе съпроводено с едно скандално решение, взето в последния момент, според което "Стоян Бъчваров" затваря врати, а подготвяният седмици наред празничен спектакъл няма да види своята публика. Сред гостите трябваше да са важни личности, а в залата щеше да присъства и държавният глава Румен Радев. Това предизвика съмнения за политически мотиви.
Решението бе взето от здравните власти във Варна и бе облечено в притеснителните данни за хода на епидемията от COVID-19 в морската столица. Затворени бяха театри, музеи, галерии... Ресторантите и изобщо всичко останало продължи да работи. Освен всичко мярката дойде и внезапно в 00.00 ч. Изненадата дойде от факта, че само ден по-рано местният кризисен щаб се събра и въведе по-строги COVID ограничения, които обаче не засягаха културните институции. Ден по-късно като единствена точка в дневния ред на извънредно заседание на Областния кризисен щаб бе сложена именно дейността на театрите, незнайно защо.
Часове по-късно след бурната реакция областният управител издаде нова заповед и театър "Стоян Бъчваров" ще отвори врати. Актьорите обаче няма да играят.
Самата Полина Недкова е една от младите и обещаващи актриси на България. В онлайн пространството е позната като влогър, води собствена рубрика в предаване за кино в ефира на bTV. Полина е родом от град Габрово, завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност Актьорство за Драматичен театър при проф. Пламен Марков.
Ето и цялото интервю:
Можете ли да ни кажете какво точно се случи?
Бяхме по средата на генерална репетиция, когато получихме обаждането, че трябва да прекратим веднага работа. Беше много голям шамар.
Здравните власти изведнъж се сетиха да ограничат културния живот във Варна. Ден по-рано този проблем не стоеше на масата...
Доколкото ми е известно, събрали са се още веднъж с тази единствена точка.Това повдига някои въпроси.
Виждате ли политически мотиви в това?
Не ме интересува тези хора от кои партии са, за какво се боря. Знам, че за нашия театър щеше да е още по-голяма церемонията, ако присъстваха тези важни гости. И за тях щеше да е позитивно, предвид факта, че все пак идват избори.
За съжаление, политиката има изгода да контролира изкуството. Целият народ ужасно много страда, когато културата не се подхранва. Това се прави системно и човек просто забравя за тези неща. Спират да имат значение. Това в крайна сметка се отразява върху народопсихологията ни. Ако се подхранва културата, ще има съвсем други изисквания към управляващите.
Смятам, че когато се удря по културата, масата става... "по-гъвкава". Когато се потиска културния живот на един народ, много бързо става възможно да се осъществяват други процеси.
Голяма критика бе отправена заради отсъствието на "двигателите" на този културен живот в протестите през лятото. Така ли беше?
Огромна част от колегите ми участваха в тези протести. Виждахме се на площада в началото и истински се вълнувахме. Става дума за голям брой хора. Според мен твърдението, че хората на културата не са взели участие, също е част от една пропаганда.
Всичко трябва да е подлага под съмнение - това научих през изминалата година.
Решението на здравните власти във Варна бе мотивирано с епидемичната обстановка. Мислите ли, че това е така?
Уж заради това ни затвориха. Но всичко останало работи. А театърът, който празнува 100-годишен юбилей - не. Вижте, това е събитието на годината във Варна. То е от огромна важност за града ни. Да се затвори театър в 00.00 ч. на рождения му ден, въпрепки че е известно, че се подготвя специален спектакъл, крещи от нарочност.
Последва реакция от обществото, а и от ваша страна. Театърът все пак бе отворен с ново решение, часове по-късно. Какво ще се случи сега?
Искахме да излезем на протест, но много бързо осъзнахме, че това ще се подхване от други заинтересовани лица. Искаме да направим нещо, което да е истински отговор. Празникът ни по никакъв начин не е опорочен, дори напротив. Има толкова потенциал в момента за нещо по-голямо, което ще направи празника доста по-значим.
За нас денят е специален, без значение дали някой го е саботирал, или е попречил да се случи.
Тези репетиции бяха поредица от злополучия и това затваряне не бе първото предизвикателство пред нас. Нито едно от тези неща не бе случайно. Затварянето се усети като гилотина и кофата преля. Но театърът ще преживее и това. Кой знае какво ще му се случи още през вековете, които му остават.
Интервю на Джесика Вълчева
