Притеснителни данни изнесе в ефира на предаването ”Алтернативата” психиатърът проф. Дроздстой Стоянов. Той бе категоричен, че в стремежа да се запази физическото здраве на хората напълно се пренебрегва психологическият фактор. Сериозни са вредите върху психиката и на децата заради лъкатушенето между дистанционна и присъствена форма на обучение.
"Средният дневен престой на възрастен човек пред екрана на мобилно устройство не следва да превишава 6 ч. Това е оптималното за здравото функциониране на мозъка. За децата нормата е разделена на 2. В условията на онлайн обучение колко време прекарват? Това обаче е малкият проблем. Същественият проблем е загубата на адекватната жестомимическа комуникация, която регулира създаването на когнитивната интелигентност, генерира емоционална интелигентност, култура на комуникация, социална интелигентност, морална интелигентност. Всички тези плоскости са неосъществими в условия на дистанционно обучение. Постоянното лъкатушене и подскачане от затягане към облекчаване на ограниченията конкретно за младите хора, които нямат изградена представа кое е добро или лошо, е вредно за тях", заяви психиатърът.
Съществен е проблемът и при лекуването на пациенти с психични проблеми. Основната пречка е носенето на предпазна маска или така нареченият дистанционен преглед. Психиатърът обясни, че е трудно за специалистите да разчитат пантомимата.
Между 30-40% от симптомите на психичните заболявания се изразяват пантомимически - могат да се разчетат по езика на тялото и мимиката. Над 45% от човешката мимика е локализирана в пространството, прикрито чрез маската. Отнет е целият език на тялото заради дистанционната комуникация. И в двата случая - при дистанционен преглед и при физически преглед се губят 40% от ценна медицинска информация. Това значи, че след абсолютната необходимост да се предпази физическото здраве на хората до настоящия момент на психиатри и психолози им се пречи да изпълняват служебните си задължения. Пречи ми се да изпълнявам Хипократовата клетва", посочи проф. Стоянов.
По думите му щети върху психиката нанасят не просто изолацията и продължителните ограничения, а непоследователността и постоянната антагонизация на гледните точки. Според него липсва приемственост в политиките, а освен това са разнопосочни и публичните послания, което води и до огромна несигурност.
