От държава не се иска прошка, но от Отечеството трябва, защото е хилядолетно, а държавата изменчива, все нечия, никога безпартийна, веднъж червена, друг път синя, жълто-червена, зелена... Отечеството е наше, общо, на всички. Всеки от нас го носи в сърцето си навсякъде. Сещам се за казаното от Иван Динков преди около 3 десетилетия: ”Как можа Отечеството ни да се падне в такава държава.”
Това заяви Коста Костов в в "СЪботаж" с Румен Леонидов.
Заради мъките, страданията и униженията, които сме предизвикали на милото ни Отечество, трябва да просим прошка от него. Този мой текст от преди година ми напомня за тази неизбежна молба за прошка. Ако държавата е нехайна и безлична, ние не можем да бъдем, защото тя е тялото и границите на нашето Отечество, а ние сме неговото лице, сърце и душа, посочи той.
Искам прошка от Отечеството си и ми е тъжно и срамно, че не успяхме да го опазим чисто и свято за децата си, от които също трябва да моля прошка, каза още Костов.
