Интервю за БГНЕС с д-р Джема Грозданова, международен секретар на ПП ”Републиканци за България” и водач на листата на 24 МИР-София
Икономиката на България в следващия програмен период ще зависи от реализацията на плана за възстановяване на ЕС.
„Републиканци за България“ подкрепяме зелената сделка и дигитализацията и смятаме, че това са най-амбициозните цели на ЕС в този мандат, чрез които ще постигнем дългосрочна реформа.
Външна политика
В рамките на форматите, в които България е пълноправен член – ЕС и НАТО, можем да постигнем много повече. За провеждане на ефективен диалог и постигане на съгласие обаче е необходимо интелигентно лидерство. Лидерство, което да прецени кога да постави колективното пред индивидуалното – големият въпрос през последните години. Сътрудничеството между НАТО и ЕС е от голямо значение за „Републиканци за България“ и трябва да успеем да постигнем сътрудничество без съперничество. На политическата сцена има достатъчно конкуриращи се фигури, на които е важно да се отговори. Трябва да сме наясно, че НАТО и ЕС концентрират в себе си огромна сила „за добро“ и тези формати трябва да се развиват в посока постигане на политическа солидарност. Нашето присъствие там и ефектът, който целим, трябва да се преследва и защитава всеки ден.
Председателството на Съвета на ЕС предостави възможност за консолидиране на външнополитическия облик на България на двустранно и многостранно ниво. След неговия край обаче в парламента и в общественото пространство европейската тема изчезна и остана без последващо развитие.
В последните години външната политика на България се провежда еднолично. Парламентарната дипломация не е ефективна, защото парламентът е с ниско доверие. Премиерът на страната се опитва да балансира между Брюксел, Москва и Анкара и да представя страната ни като проводник на всички желани от трите столици политики. Така ефективността още повече намалява, защото се губи доверие.
В ерата на социалните медии общественото мнение все по-силно влияе върху политическите решения в България. Външната политика не прави изключение, а напротив – все по-често се превръща в инструмент за мобилизация на гласоподаватели, като цели разделение между тях. Това не ми допада и не съответства на моите виждания за съвременна външна политика. Вече всички европейски страни с изключение на България могат да се похвалят с домакинството на европейска институция. Ние изоставаме и от това.
В заключение по тази тема бих казала, че е необходима координация между институциите, ясни принципни позиции, които да се следват, прилагане на проактивен подход при провеждането на външната политика, всичко това съчетано със защита на националния интерес. Ние от „Републиканци за България“ ще работим за това.
Здравеопазване
В здравеопазването спешно трябва да се прекратят всички порочни практики. Трябва да спре изливането на пари в нереформирана система. Реформата беше невъзможна, защото всички се съобразяваха с интереси. Трябва смелост за промени в здравеопазването и политически гръб и доверие.
Твърдо сме против одържавяването на системата.
Основно говорим за COVID и отражението му и върху икономиката. Сега темата са ваксините. Странно върви ваксинацията, не се мотивират хората да се ваксинират, а само се броят ваксини. И най-много ме притеснява изявлението, че не бива да си въобразяваме, че имаме право на избор на ваксина. Контрол, конкуренция и избор - за това сме в здравеопазването.
Възстановяването на икономиката е свързано с ваксинирането. Европа и България направиха не малко грешки в разпределението на поръчките за ваксини. Освен политика ще се появи и дискриминация в COVID кризата.
Икономиката на България в следващия програмен период ще зависи от реализацията на плана за възстановяване на ЕС. Дано успеем да вложим тези милиарди в качествени и модерни проекти.
Икономика
На 11 февруари т.г. Съветът прие регламент за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, който е в основата на плана за възстановяване на ЕС. Чрез него ще бъдат предоставени 672,5 милиарда евро, от които 312,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства, както и заеми в размер на 360 млрд. евро в подкрепа на публични инвестиции и реформи в 27-те държави членки.
Целта е да се смекчат икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.
Държавите членки ще получават подкрепа от механизма за възстановяване и устойчивост въз основа на националните си планове, които понастоящем са в процес на подготовка.
Финансовият пакет, от който България може да се възползва, възлиза индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.
Някои от основните изисквания се отнасят до екологичните /зелените/ и цифровите цели на ЕС. Най-малко 37% от средствата на всеки план трябва да подкрепят зеления преход и най-малко 20% - цифровата трансформация. В българския проект на национален план са включени също „устойчива градска мобилност”, проект за пътна безопасност, цифровизация на строителния сектор, национален регистър за онкоболни. За съжаление и към момента България се определя от официални представители на европейските институции като най-беден регион на ЕС. Затова и основна цел следва да бъде преодоляването на различията и икономическото сближаване на регионите в рамките на България. Едно от големите предизвикателства за България остава преходът към нисковъглеродна икономика.
Държавите членки следва до 30 април т.г., да представят на Комисията своите национални планове за възстановяване и устойчивост. По принцип Комисията ще разполага с до два месеца, за да оцени плановете. В последствие Съветът ще разполага с четири седмици, за да приеме своето решение относно окончателното одобрение на всеки план по отделно.
Казвам всичко това, защото искам да подчертая важността на това кой ще управлява България в следващия мандат и кой и как ще се възползва от тези милиарди, които ще имаме възможност да реализираме в страната си. Нека хората, когато гласуват, да помислят и за това. Защото за управляващите в момента това е голям стимул и цел да участват и в следващо управление.
В своята програма „Републиканци за България“ подкрепяме зелената сделка и дигитализацията и смятаме, че това са най-амбициозните цели на ЕС в този мандат, чрез които ще постигнем дългосрочна реформа.
Програмата на РБ. Какво ни отличава от другите?
Имаме експертно издържана и иновативна програма. Ето и примерите за това.
1. Създаването на Министерство на българите в чужбина;
2. Въвеждане на индивидуална конституционна жалба;
3. Защита на данните чрез блокчейн технологии;
6. Изграждане на два нови спасителни центъра за Северна и Южна България;
7. Създаване на бизнес хъбове във всеки от шестте икономически района за развитие;
8. Изграждане на иновативни университетски кампуси в изостаналите райони;
9. Делегирани бюджети за всички кметства в страната;
10. Собствеността на общоразпространените подземни богатства трябва да бъде върната на собствениците на земята;
11. Създаване на Държавен гаранционен фонд в туризма;
12. Приемане на закон за спонсорството и меценатството в спорта;
13. Създаване на Българска доброволческа служба;
Прогноза за бъдещия парламент
Очаквам труден процес на формиране на мнозинство и много компромиси от страна на участниците в него. Според мен обаче, въпреки рисковете за държавата, такова мнозинство ще се формира на всяка цена и ще се поддържа максимално дълго време.
Зависи от развитието на корона кризата и възстановяването на икономиката. Зависи също от това как стои България в международен план – зависи от всички теми, за които говорихме.
От името на Републиканци за България заявявам, че няма да отстъпим от принципите и разбиранията си.
