България е на последно място в Европейския съюз в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Страната заема 30 място в класацията от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място) и Черна гора (32 място).
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Индексът се изготвя от 2017 година насам.
Лошото представяне на България в индекса се дължи на ниските резултати по четивна грамотност в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на "Репортери без граници", както и на данните за ниско доверие между хората. Страната постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.
Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са начело в класацията за 2021 година. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформацията в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората. На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Тези страни имат нисък потенциал да се справят с ефектите на фалшивите новини и дезинформацията поради слабости в медийната свобода и качеството на образованието, уточнява Медиапул.
Изданието на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. се появява по време на двойна криза, когато пандемията се влошава допълнително от "инфодемията" - потопът от фалшиви новини и дезинформация по отношение на заразата и справянето с нея. Марин Лесенски, автор на изследването, казва, че "инфодемията създава криза на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научните знания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да управляват отговора на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа".
За поредна година в изследването се препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини и се подчертава, че справянето с дезинформацията би намалило степента на политическа и обществена конфронтация, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията.
