Този път ще бъде некоректен. В отношението към Мария Бакалов се осветяват всички демони в народопсихологията ни, които ни пречат да бъдем народ и нация. Незабавно става ясно защо младите напускат и след като напуснат, прекъсват връзките си с България.
То не бяха професорите и /ако бяха умни щяха да стъпят върху успеха и да привлекат студенти от целия свят/, не бяха някакви "пишман естети" и "интелектуалци", обикновени завистници. Христо Шопов бил по-голям артист, тя каква е?!? Христо направи великолепна роля, но отрицанието на Мария по никакъв начин не му помага. Напротив. След това била "лека", била неузряла, едва ли не прекалено рано била получила признание.
Давате ли си сметка за какво безумно съчетание на звездите става реч, защото сега в Холивуд вървят ЛГБТ, етнически малцинства, чернокожи, а тя бяла, красива, млада и .... българка. Какви думи на Саша Коен за нея - "смела", защото била "туптящото сърце" на филма. Мога да продължа по тази линия, но ще спра защото и десет страници анализи няма да променят "комплексарите", които дърпат назад успелия, дръзналия, другия.
За това и Гришо се връща за малко, не е като Джокович в Сърбия.
Няма да станем просперираща нация, докато не се научим да се радваме искрено на успеха на другия, да се окуражаваме взаимно. Там горе, на равнището на конкуренция, с която сега Мария се сблъсква, България няма с какво да и помогне, освен с молитва, стискане на палци, прегръдка и любов. Не струват пари, но най-много ги пестим.
Независимо от това дали ще получи Оскар, и без филма да ми е от любимите, и свалям шапка и се радвам, така както бих се радвал на успеха на децата си.
Мария вече е в друга група, отвъд Океана, там където завистниците няма с какво да я засегнат.
Бъди щастлива и успех, момиче! Да не ти пука.
Илиян Василев, Фейсбук
