Д-р Севдалин Куцаров водач на листата за 8 МИР-Добрич в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
- Д-р Куцаров, защо влизате в политиката?
Влизането ми стана съвсем инцидентно. Винаги съм имал мнение и позиция по много въпроси, но винаги съм се стремял да бъда далеч от активната политика. Включих се в този политически проект - Републиканци за България, тъй като бях убеден, че тази партия ще има перфектна организация, от една страна. От друга, ще бъдат събрани хора с достатъчно опит и с експертиза, които ще застанат с имената си. Може би натрупаният от мен опит през годините, освен житейски и професионален, ми даде тази увереност, че има какво да се направи, предвид това, което виждам, не само в здравеопазването, а навсякъде около нас, тези решения са политики, които касаят хората.
- През призмата именно на вашия 30-годишен опит, включително и в чужбина, как изглежда здравеопазването у нас?
За жалост недобре, с оглед на това, че преди повече от 15 години беше спряна една реформа. На парче се взимаха решения, а доста и лобистки интереси има в здравеопазването освен политически, икономически, социални. Нещата стигнаха до там, че всеки от нас вижда в какво състояние е здравеопазването. И то не толкова по качеството на лечението, колкото в достъп до това качество на здравеопазването като организация, като заплащане. Проблемите действително са много големи. Оптимист съм, че нещата в здравеопазването ще се случат, тъй като секторът е достигнало до там, че по-надолу няма накъде. Има решения за почти всички проблеми. В качеството ми на експерт в този сектор ние направихме много анализи. През последните 5 месеца съм обиколил почти цяла България. Срещах се не само с колеги, а с всички които имат отношение към здравеопазването. На база тези анализи и на опита създадохме програма, която смея да твърдя, че не е популистка, а строго експертна.
- В разгара на пандемията от коронавирус сме, голяма част от погледите са съсредоточени именно към сферата на здравеопазването. Как определяте мерките за контролиране на пандемията през последната година, адекватни ли са?
Не. За едни мерки е необходимо събиране на информация, анализ и взимане на решения. Естествено, че в тези мерки има политика, но тя задължително трябва да бъде направена от експерти. Проблемът беше противопоставянето и посоката, в която се движи. От една страна беше затвореният бизнес. От другата страна беше здравето. Имаше моменти, в които се вършеше едното за сметка на другото. Ангажиментът на държавата по отношение на бизнеса не трябва да бъде за сметка на здравето на хората. Много от нещата се случваха без анализ и без правила, които да бъдат ясно артикулирани, за да знаем защо едно нещо се прави, кога тези мерки трябва да бъдат взети, каква е обосновката за взимането на тези мерки. Затова е тази несигурност у хората. Политиката мисля, че беше доста грешна. Сега виждаме, че отново се случва по същия начин. Видяхте мотивите за отваряне на заведения, бяха изказани през централната власт, след което тя абдикира, като че ли, и остави непопулярните мерки да се взимат на местно ниво. Това не беше редно и не може да бъдат натоварвани по този начин областните управители или който и да било.
- Т.е. един вид прехвърляне на отговорността?
Да. Това го видяхте. Есента, ако си спомняте, беше обяснено, че учителите и директорите трябва да решават за затваряне на едни училища. Далеч съм от идеята, че те са некомпетентни в областта си, но не бих повярвал, че имат компетенцията да взимат такива решения. Това също е абдикация.
- Понеже много се говори за последствията от коронавируса върху организма. Вие сте кардиохирург, а сърцето е центърът на тези последствия, поне според това, което чуваме и четем през последните месеци – как смятате, че се отразява спирането на плановия прием в болниците, как въобще рефлектира върху общия здравен статус на българина?
Сърцето е един от органите, които са на второ място по засягане и последствие от това заболяване. Но не е само това. С оглед на преразпределения ресурс в болниците и невъзможността за достигане до болнично лечение от страх, половината от острия коронарен синдром не достигат на време до болниците. Това е с много пагубни последствия по отношение на инвалидизацията. Още повече при по-млади хора това има много трайни последствия. По отношение на плановия прием не беше редно да бъде правено. Отделно страхът на хората, това ще има последствия, ще има отражение.
- Много е спорна в момента кампанията на ваксиниране в условията на пандемия. Давам си сметка, че вие не сте вирусолог, но като лекар какво е отношението Ви към това, което се случва не само у нас, но и в световен мащаб?
Аз се страхувам, че нямаше ваксинационна информационна кампания. Имаше заголване на рамене на водещи лекари и с това мисля, че се приключи. Хората имаха нужда да им бъде обяснено, за да вземат информиран избор. Отново опираме до начина, по който се поднася информацията. На базата на липса на информация избуяха много, не само антиваксърски, а всякакви популистки, странни, ненаучни твърдения. Освен това хората са подвластни на тези странни теории, теории на конспирацията и какви ли още други не. С последното решение, мисля че се сложи край на масовата ваксинация. Много трудно ще бъде оттук нататък да се обясни на хората, да им се даде информация, за да може да има действително добро ваксиниране.
- Имате предвид временното спиране на ваксинирането с партидата на „AstraZeneca“?
Да, защото не съм чул досега някой да излезе и да обясни доколко научно, доколко на база обработка на данни е това спиране. Да, инцидент има. Това, което се говореше за заболяването на починалата жена, е обект на моята специалност. Аз знам, че това нещо не се случва само от ваксини. Това е заболяване, което съществува и има доста причини да се случва. Инцидентно е, може би по този начин се взе решение малко странно, дори и в рамките на 24 часа имаше две разнопосочни обяснения за взимане едната или другата посока на решение.
- В крайна сметка хората не получиха ясен отговор на въпроса щеше ли да се стигне до смърт в същото време, в същия час, ако въпросната жена не беше ваксинирана?
Точно това е. Не съм убеден, че причината е ваксинацията. Това е мое мнение. Но това излиза през изговарянето и експертизата на лекари. Дали има връзка между двете неща, не мога да ви кажа. Това заболяване съществува, още повече при млади хора също е налично. Има много причини това да се случи.
- Защо, д-р Куцаров, всяка година увеличаваме средствата за здравеопазване, а качеството на услугите не се подобрява?
Това е проблемът на здравеопазването. Парите, които отделяме, те ще стават все повече и повече. Здравеопазването навсякъде струва средства, но много са причините и основните са липсата на контрол, липсата на каквато й да е промяна в монопола на Здравната каса. Ние се върнахме там, където бяхме преди 20 години. Върнахме се в разпределение на един бюджет на база средствата, които постъпват, без истинска оценка на това колко струва здравеопазването и без визия накъде се развива. Реформата спря последните 15 години и сега това е резултатът – липсва посока за развитие. Това е ангажимент на политиците, въпреки че, ако четете програмите, с малки изключения, последните 20 години се говори едно и също, но нищо не се случва.
- Кои са най-важните приоритетите в сектор „Здравеопазване“ според програмата на ПП „Републиканци за България“? Откъде трябва да се започне, за да се възстанови спрялата реформа?
Посоката според нас е демонополизация на Касата, като единствената функция на Касата е да управлява и разходва средствата. Във вида си, в който е в момента, липсва контролът върху качеството. Липсва контрол върху ефективността на разходването на средства, тъй като тя е монополист. Липсва, аз пак казвам, оценката на това колко струва здравеопазването, каква е стойността. Въобще не се говори, примерно, за труда на медицинските сестри. Това, което ще събори системата, е липса на оценка на труда на специалистите по здравни грижи. Ние сме на последно място в Европа по брой медицински сестри. Малко е странно да говорим за тях като бройка, а не говорим за качество, за преквалификация, но действително липсата им ще затвори много болници. Това няма да е далеч, защото средната им възраст е над 55 г. и те са в пенсионна и предпенсионна възраст. Просто няма откъде да дойдат.
- Това обаче е политика, която се планува дълги години, тя не се случва от днес за утре.
Да, точно това е. Затова казвам, че това, което не се е правило 15 гoдини, сега се вижда ефектът.
- Как виждате промяната в Добрич конкретно, понеже сте водач на листата на партията именно в този избирателен район?
Това, което прави впечатление, може би не е по-различно от всяка друга част на България, но хората са изключително отчаяни. Не виждат перспектива. Те са много носталгично настроени какво е било, защото никой не им показва как може и как трябва да се развие този регион. А той действително има много хубави и добри хора. Когато говоря с тях се сблъсквам точно с това – с отчаянието и липсата на посока. Страхувам се, че на всички избори има протестен вот, недоволство от управляващите и хората гласуват за другите. Страхувам се, че този път протестният вот ще бъде в полето на платения вот. Не искам да го вярвам, просто това виждам в хората. Те просто не вярват на никой. Това е много пагубно за една такава област, но сигурно не е само тук в Добричка област, в Добруджа. Много са местата.
- Към коя част от обществото се обръща Републиканци за България, кои са вашите потенциални избиратели?
За нас приоритет е малкият, средният, семейният бизнес, цялостното развитие на региона. Няма толкова тясна целева група, към която да се обръщаме, тъй като това с което започна разговора ни е на база на експертност във всички области. Имаме решения какво трябва да се направи за почти всички сектори. Гръбнакът на една икономика минава през дребния и семейния бизнес, това е изключително важно. Бизнесът стигна до там, че дори не говори за подкрепа, за помощ, а казва – просто искаме да ни оставят да работим нормално, да не ни се пречи. Администрацията трябва да бъде в помощ, а не да бъде пречка за какъвто и да е бизнес или медицински въпрос.
