Моментната картина сочи една здравна ситуация, а на 4 април тази здравна ситуация може да бъде съвсем различна и това да доведе до по-ниска избирателната активност. Въпреки това, ако вземем за изходна точка сегашните данни, първите две партии ще бъдат ГЕРБ и БСП, Трифонов и ДПС ще присъстват в следващия парламент, както и Демократична България. От тази гледна точка изглежда много трудно съставянето на кабинет.
Това заяви за БГНЕС политологът Димитър Ганев „Тренд“ две седмици преди парламентарните избори у нас. Според него заради тази огромна неизвестна, която имаме с избирателната активност може да се получи резултат, който да се различава съществено от моментната електорална картина, която показват всички социологически проучвания с малки изключения.
„Освен това по-голямата част от партиите са заявили, че няма да участват в управление с другите партии. При тези разделителни линии, които построиха партиите „аз с тези никога...“, ако се състави правителство, ще се търси някаква по-красива опаковка на това правителство. Този коалиционен кабинет може да се брандира като експертен, програмен и пр. Тогава когато отидете при даден партиен лидер и го попитате: „Вие защо се коалирахте с тази формация, след като заявихте, че няма да се коалирате с нея“; Той ще ви отговори: „Ние не сме се коалирали с тях, ние подкрепяме едно програмно правителство, което да изведе България от здравната и икономическа криза“.
Димитър Ганев смята, че COVID-19 била тайната на успеха на ГЕРБ. Според него обаче БСП не се намира в най-добрата си форма и не присъства така, както е присъствала по време на предишни кампании. За разлика от левицата, ДПС изглеждат в една добра кондиция, защото нямат конкурент в своето поле, добави Ганев.
„През 2017 г. имаше много съществен и ясен конкурент в лицето на ДОСТ, който се ползваше с ясната подкрепа на Анкара. 4 години по-късно ситуацията не е същата, даже напротив. ДПС за пръв път от години се намира в ситуация на примирие с Анкара. Самият президент Реджеп Тайип Ердоган се включи с видеоконферентна връзка на националната конференция на ДПС. В случая можем да бъдем сигурни, че Анкара най-малкото няма да действа срещу ДПС на тези избори. Липсата на конкурент означава, че те имат всички шансове тези 100 хиляди гласа, които гласуваха за ДОСТ през 2017 г., или голяма част от тях да бъдат върнати като електорат. На последните парламентарни избори Движението имаше резултат около 320 хиляди, сега могат да очакват дори и 400 хиляди“, коментира социологът.
Димитър Ганев смята, че Слави Трифонов няма да бъде нито от групата на големите, нито в групата на малките, а ще бъде нещо по средата.
Що се отнася до медиците, които се впуснаха в политиката социологът коментира:
„Те са разпознаваеми, част от тях имат дори и откровени почитатели. Всяка една партия се стреми да вземе като част от своя отбор един печеливш, популярен играч, за да му донесе някакви гласове, които са отвъд неговите традиционни гласове. Партиите искат да подсилят експертизата си с лекари, за да изглеждат по-компетентно в хода на кампанията“.
По думите на Ганев няма да се промени нещо съществено от гледна точка на политическия разговор предвид въвеждането на новите ограничителни мерки.
„COVID-19 беше съпътстваща тема през цялата кампания и месеците преди това. И преди този локдаун, въобще преди кампанията, коронавирусът беше основна тема. Наричам COVID-19 информационно цунами. До такава степен залива всичко, че не оставя нито една новина да се задържи за повече от няколко часа или максимум за ден в публичното пространство. Този локдаун няма да промени нещо съществено за самата предизборна кампания, но може да промени две други неща“, смята Ганев.
„Първо – в организационно отношение ще затрудни партиите при евентуални срещи с техните избиратели. От друга страна отново се намираме във висок градус на напрежение, свързан с епидемията. Сравним с този през ноември и декември миналата година. Това означава само едно, страхът и притеснението в обществото ще се покачат. За мен няма никакво съмнение, че ако продължим с тези ръстове на заболели и с тези мерки, това няма как да не се отрази върху избирателната активност в страната. Вероятно декларираната избирателна активност в социологическите проучвания ще бъде по-висока, отколкото тази, която реално ще видим на 4 април“, обясни социологът.
Според него последиците от ниската избирателна активност са множество. Как една по ниска активност ще се отрази на картината, това е въпрос с повишена трудност, на който надали някой може да отговори, поясни той.
