Отново дойде време партии и коалиции жестоко да се хванат за гушите в името на народната любов. Предстоят парламентарни избори и отново се сетиха за нас, обикновените хора. Яко обещават, наддават един през друг, каквото им дойде на ум. От нас се иска да слушкаме, да вярваме и да бъдем търпеливи до следващите избори. Особено изобретателни са най-патриотите от ВМРО.
За да забравим, че досега бяха във властта, в разпространяван телевизионен клип те ни отвеждат в края на по миналия век. Обстановката ни напомня на заседание на таен революционен комитет. Връщат ни към корените на своята 130-годишна организация. С твърд и непоколебим тон ни разкриват основните политики на своята програмата - ДОХОДИ, СЕМЕЙСТВО И СИГУРНОСТ. И забележете това не са Даме и Гоце, а имитаторите Краси и Искрен, единият все още зам.- министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, а другия - председател на парламентарна група от управляващата коалиция в българския парламент. Те твърдят, че през мандата си много са направили, но предпочитат да се прикрият под воала на славната история на своите предци. Но претендирайки за това наследство, те трябва да го приемат изцяло, а не подборно.
Нека се поразровим в историята. В Устава на Българските македоно-одрински революционни комитети от 1896 г. е посочено, че „за следене делата на вътрешните и външните врагове и за предпазване от тях всеки комитет има своя тайна полиция“ и „всеки, който се провини във вредене на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва, а наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на Централния“.
Една година преди приемането на посочения Устав на ъгъла между улиците „Раковска“ и „Стефан Караджа“ в София е нападнат брутално бившият премиер на България Стефан Стамболов. Става известно, че е посечен от македонския комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, Боне Георгиев и Атанас Цветков, наричан Талю. За организатор на покушението се сочи Наум Тюфекчиев, деец на Върховния македоно-одрински комитет, на когото се преписват много от покушенията в България от края на XIX и началото на XX в. Случаят с убийството на Стамболов е потулен. Извършителите и съучастникът им файтонджията Ацев, в чийто файтон са се движили Стамболов и Димитър Петков получават минимални присъди.
След по-малко от 30 години друг министър-председател, действащ, изпитва смъртоносния гняв на дейците на ВМРО. На 14 юни 1923 г. по особено жесток начин е умъртвен Александър Стамболийски. Заповедта идва от премиера Александър Цанков и военния министър ген. Иван Вълков, операцията ръководи от Славейко Василев и кап. Харлаков, а убийците са от четата на скопския войвода от ВМРО Величко Велянов-Чичето. Стамболийски е подложен на адски мъчения, отрязан му е езика, ушите, потрошени крайниците, а накрай е отрязана и главата му. Така действат от ВМРО, с което явно днешните "войводи" много се гордеят...
Какво е общото между тези две убийства? Ще започнем с това, че жертвите са премиери на България, известни с реформаторските си виждания и направили много за възхода на страната по онова време. Извършители са дейци на ВМРО и по садистичното си изпълнение остава в историята ни като емблема на жестокостта. Стряскащото е, че днес ,100 години след онези кървави и позорни разправи, на страницата на един от активистите на днешното ВМРО Петко Русанов може да се прочете: „Легендарният български революционер и национален герой Величко Велянов, заклал (за съжаление твърде късно) националния предател Александър Стамболийски“. С това ли се рекламира Каракачанов за изборите?
За съжаление кървавият списък на ВМРО е твърде дълъг. Сред наказаните могат да се прочетат имената на Райко Даскалов, д-р Никола Генадиев, народният представител Петко Д. Петков, Тодор Александров и много други. Кървавите междуособици в самата организация също са много.
От 22 септември 1923 г. в цялото царство е обявено военно положение, което дава изключителни пълномощия на военните власти. Раздават се наказания по кратката процедура с едничкото обвинение — „опит за насилствено изменяване на държавния строй“. Основен идеолог на жестокия терор е споменатия военен министър ген. Иван Вълков. Случайно или не скоро един от местните лидери на ВМРО и настоящ кандидат за депутат му посвети книга. Възможно е настоящият военен министър Каракачанов да е прихванал нещо от своя предшественик, но дано не му се въртят в главата идеи като на Вълков... А той е знаел как да печели популярност. Проповядвал непрекъснато за увеличаване заплатите на офицерите, подофицерите и войниците, проявява грижи за бита в казармите, говори за подоряване на организацията и подготовката на осакатената армия. Но до там, защото по-късно овластеният безмерно генерал се превъплъщава в непознат дори на най-близките му хора сатрап.
Всичко това се е случило. Още се спори кой е крив и кой прав. Но не бива да се отнасяме безотговорно или пренебрежително историческите факти. Защото, както казва Оскар Уайлд: "Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си".
Не обърнах внимание дали в героичния клип на ВМРО имаше свещници, но ще завърша със заглавие на фейлетон на Алеко Константинов, посветен на провеждащите се в миналото избори – „Угасете свещите!“.
Калин Джумайски
