Парламентарните избори в България, които първоначално трябваше да се проведат на 28 март, ще се състоят на 4 април. Сега, в края на своя трети мандат лидерът на проевропейската консервативна и популистка партия ГЕРБ е на няколко месеца разстояние от това да се превърне в най-дълго управлявалия премиер в посткомунистическата история на страната. Има обаче очевидни признаци на лошото управление на Бойко Борисов, продължило десетилетие.
Така започва статия в италианското издане EastJournal.
Ето и останалата част от публикацията:
Демокрацията в България е в критично състояние и продължава да се влошава. Свободата на печата и информацията ерозират, докато корупцията властва във всеки сектор, включително и в съдебната система. Протестите, които избухнаха през месец юли миналата година и продължиха месеци наред изглежда предвещаваха края на политическата кариера на Борисов. Така ли е наистина?
COVID-19 и предизборната кампания
Удължаването на извънредната епидемична обстановка в страната в хода на втората вълна на COVID-19 през есента на пръв поглед изглеждаше като полза за премиера - демонстрациите срещу неговия авторитарен и неефективен начин на управление намаляваха. След прехвърляне на отговорност през последните месеци, което се оказа хаотично и меко казано катастрофално, броят на случаите на инфекцията се увеличава и Борисов остави в ръцете на регионалните власти решението за достъпа на обществени места.
И така в един момент България се оказа със затворени училища, кина, музеи и театри, но работещи търговски центрове и работещи до 22 ч. заведения - ход, целящ да гарантира подкрепата на бизнеса, който съставлява едно твърдо ядро от електората на ГЕРБ.
От друга страна миналия петък премиерът нареди да се спре ваксинационната кампания, след като подобно решение взеха правителствата на Дания, Норвегия и Исландия и въпреки че Европейската агенция по лекарствата твърдо заяви, че няма пряка връзка между ваксината на AstraZeneca и случаите на пациенти с тромби.
Същият този ден в Пловдив 57-годишна жена почина от проблеми със сърцето, след като получи първа доза от препарата на Окфорския университет. Към днешна дата ваксината на AstraZeneca е единствената достъпна на територията на България. Блокирането на процеса по имунизация би било гилотината за и без това ниската избирателна активност, облечено разбира се в загрижеността за общественото здраве.
Всички срещу премиера
Протестите през изминалото лято извадиха на улиците хиляди български граждани, които се събираха на площада, въпреки политическите си противоречия. Опозиционните партии би трябвало да предприемат действия и да представят решителни програми, с които да се отличат. Вместо това продължават масовата офанзива срещу Борисов под звуците на лозунги, без да засягат конкретни въпроси. Всичко това парадоксално опростява контрааката на премиера, който избягва всякакви публични дебати и директни конфронтации като непрекъснато повтаря до припадък как той и кабинетът му работят, докато продължават да си осигуряват електорална подкрепа от “наши хора”, назначени на важни постове.
Междувременно недоволството, провокирано от изпълнителната власт, предизвика остри реакции в чужбина. Още в края на януари юрисконсултът на посолството на САЩ в София Джесика Ким отправя публично предупреждение към българското правителство и сравни корупцията в страната с “пандеми, която не може да бъде лекувана с ваксина”. Ким също подчерта, че влиянието на олигарсите и липсата на свобода на словото пречи на решаването на проблема.
В началото на месец март особено критично становище дойде от от Комисията по външни отношения към американския сенат. Позицията е подписана от демократа Боб Менендез и републиканеца Джим Риш.
Текстът, умишлено публикуван след началото на българската предизборна кампания, гласи, че заплахите върху върховенството на закона в България е сериозна заплаха за двустранните отношения между София и Вашингтон. Двамата сенатори призовават да се защитят демократичните ценности. Изявлението е публикувано и на български от посолството на САЩ. От ГЕРБ отчаяно се опитаха да представят информацията като неофициална позиция, измислена от лобита, но напразно.
Въпреки че провалът на Борисов е международно признат, отсъствието на политическа сила, която да катализира гражданското недоволство и все по-голямото недоверие към политическата система неизбежно играят в негова полза.
Резултатът от предстоящите избори и съдбата на премиера обаче изглежда далеч от очевиден.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
