Тези избори показват, че все повече ние сме в сферата на някакъв вид шоу представление. Имена, които нямат нищо общо с политиката – хубаво, всеки гражданин може да се включи, но поне преди това да са станали известни с някакъв жест, да са направили нещо, свързано с политиката. Не! Влизат имена откъде ли не, сякаш не се прави подбор. Кълнат се във вярност на нещо, за което не вярват и на себе си.
Това коментира в интервю за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.
„Екзотичните имена в партийните листи са признак за изчезване на политическото. Следващият парламент несъмнено ще бъде много различен от настоящия. От гледна точка на качеството не смея да съдя, едва ли ще бъде по-лош, но мисля, че това е край на политиката“, прогнозира той.
„Учудването ми от тази предизборна кампания е, че тя започна така, сякаш нищо не се е случвало преди. Сякаш нямаше дълго продължили протести, които искаха оставки и предсрочни избори. Тя протича като една напълно обичайна и редовна кампания, в която се състезават партии от парламента и извън него. Някои се разделят, други се събират и се правят обещания, които влизат в предизборните платформи“, коментира политологът.
„Показателното е, че не всички партии имат предизборни платформи или поне някакъв текст, който да има тази роля. Най-показателното пък е, че ГЕРБ оповести предизборната си платформа преди два дни, което означава, че е направена както проекта за конституция – да има нещо, без кой знае какво голямо значение какво точно пише. Пък и малцина избиратели четат платформите“, смята той.
По думите му няма съмнения, че епидемията създава нови условия за изборите.
„COVID-19 в някакъв смисъл е неочакваният съюзник на правителството, защото това му позволи да харчи доста безразборно в една предизборната кампания, т.е. да превърне тези разходи в част от собствената си предизборна агитация. Очаквам пандемията да се отрази върху участието на изборите, има много ограничения и хората се страхуват. Очаквам още изборите да бъдат затруднени и като процес. Страхувам се, че властите не взеха нужните мерки още преди началото на кампанията, за да се организират изборите по-иначе. Какво имам предвид? В Нидерландия започнаха предсрочни избори и те ще продължат 3 дни. Защо? Ами заради пандемията. В България се обсъждаше вариантът изборите да бъдат 2 дни, тъкмо заради забавянето на процеса, но беше отхвърлен“, отбеляза политологът.
Според него изборите ще бъдат затруднени от COVID-19 и участието в тях едва ли ще бъде високо.
Той начерта няколко сценария за изхода от вота:
„ГЕРБ може би ще излязат първи по брой гласове, много от сондажите го показват и ще се опитат да направят поредното правителство. При това отново с Бойко Борисов начело. Чудя се какво ли трябва да се случи в България, за да може едно правителство наистина да подаде оставка и да се оттегли? Каква криза? Има много случаи, в които правителства са подавали оставка и повече не са се връщали на терена, но тук явно има друга ситуация“.
„ГЕРБ да излязат първи е един възможен сценарий, както и да опитат да направят правителството. С кого? Това е въпросът. Кой би ги подкрепил? Кой би загърбил всичко казано, че да влезе в коалиция с ГЕРБ. Ще стигнат ли ГЕРБ и ДПС да направят мнозинство? ДПС ще се обърнат ли на 180 градуса от това, което сега казват, за да влязат в коалиция с ГЕРБ? Можем да очакваме какво ли не, но все пак има някакви граници на приемливото, което да не изкара отново хиляди протестиращи по площадите и улиците. Те не би трябвало да бъдат преминати“.
„Друга възможност – може ли да има правителство начело с БСП, очакваната втора партия по брой на депутатите? БСП направи малко, за да може да отвори диалог с други възможни партии. Едно правителство, което ще бъде просто партийно на БСП, подкрепено от други, не ми се струва много възможно“.
„Може ли да се направи правителство с новите играчи, които евентуално могат да влязат в парламента – Слави Трифонов, „Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“? Това за мнозина изглежда приемлив вариант, защото трите партии подкрепяха протестите срещу ГЕРБ, само че каквито и сметки да се правят, броят на депутатите им няма да им стигне за мнозинство. Следователно трябва да се огледат с кого да го направят това мнозинство. С ГЕРБ би било абсурдно. С БСП или пък с ДПС? Всичко това предстои да видим“.
„Един от вариантите е невъзможност на парламента да състави правителство, да има служебно такова и предсрочни избори. Такъв вариант не бива да се изключва“, предупреди проф. Антоний Тодоров.
Трудно би му било да предвиди какво би станало при служебно правителство, назначено от президента.
„Ясно е, че едно такова служебно правителство, което трябва да организира изборите и да ръководи текущите дела, ще се сблъска с много трудности. Със сигурност това правителството ще се заеме и с ревизия на предишното, излязло от властта. Това ще бъде много бурен период от 3 месеца до следващите предсрочни избори, чиято дата застрашително ще доближи датата на президентските избори през ноември“, добави той.
