Във времена като днешните си мисля, че на герба ни трябва да има не три лъва, а три овце. И като капак – един овчар с корона на главата. Будалкат ни като овце – с пандемии, мерки и ваксини. Хем ни будалкат, хем ние сме виновни.
С овцете е така – те винаги пасат в грешната ливада и винаги изяждат тоягата.
Будалкат ни с избори – хем ни будалкат, хем ни плашат. С овцете е така – те са плашливи и освен да си свиват главите една в друга, не се сещат нищо повече. Овцете винаги избират блеенето и страха.
Будалкат ни и със шпиони. Овцете умират да им разказват приказки за шпиони. Седят пред телевизорите, хрупат люцерна и пуканки и гледат за шпионите. Шпионите винаги са вълци в овчи кожи.
Баба ми Събка, царство ѝ небесно, освен всичко прекрасно беше и гледачка на боб – врачка беше жената. Хора от различни села идваха да им хвърля боб и да им каже кое ще бъде и кое няма да бъде. От нея съм научил, че четиридесет и двете бобени зърна трябва да се пръснат равномерно и да се накитят на еднакви купчинки и тогава работата ще стане. Поприхванал съм нещо от нея.
Та като хвърлих аз днес боба, се падна следното: Отваряне и затваряне точно като буркани с компот. Избори с предизвестен край и избори безкрай.
А най-интересното се падна за шпионите. Днес – руски шпиони, след седмица – сръбски, до месец – македонски. И хей така – за разкош, след година – и един новозеландски шпионин. Защото Нова Зеландия е много далече и шпионите ѝ са по-нарядко разселени из България.
Кажете ми сега пак за герба – с три лъва ли трябва да е, или с три овце. И с овчар с корона на главата.
Николай Милчев
