Пролетно... В кратките моменти, в които телевизора е включен у мен се прокрадва непогрешимото усещане, че живея в някаква Микимаус страна с Микимаус-проблеми, решавани по Микимаус начин.
Мисля си какво ли щеше да бъде, ако бяхме в постоянна заплаха от земетресения като в някоя истинска държава (Япония, например), ако ни тресяха урагани, торнадота, суши, наводнения и т.н…. ако живеехме в африканска свръх-бедност, ако студувахме в политическия конц-лагер Северна Корея… Но не, ние сме тук, в една весело-тъжна Микимаус страна, с Микимаус проблеми.
Броени дни преди изборите в телевизиите са разпънати партийните сергии — като на едновремешните селски сборове — уж пъстри, ама некачествени и долу ниско, трябва да се наведеш много ниско, за да се протегнеш и избереш своето пластмасово геройче…
Вече не влизат в идеологически дебати, няма нужда дори от купуване и продаване на гласове — Оня с пуловера в цвят куркума от джипката раздава пари, според както дойде, защото тези пари за него са горе-долу със стойността на онези, които Микимаус прокуратурата разкри преди няколко дни, т.е. Микимаус пари.
И шпионите на тая страна са едни Микимаус шпиони, с Микимаус афери, чак ми е неудобно да ги коментирам.
Ясно е, че никога в историята си, България не е имала такъв достъп до средства, до ресурс, до финансиране, до реални възможности за развитие и добър живот.
И никога не е тънела в такава морална, интелектуална и идеологическа нищета.
От друга страна, пролет е дошла днес.
Непредсказуема, но истинска.
Нищо не обещава, но винаги изпълнява.
Честита пролет!
Facebook, Захари Карабашлилев
