Обичам си Родината много, даже не мисля колко я обичам. Обичам я колкото здравеца в двора на къщата ни, колкото двете ябълки и дряна до оградата, колкото лозата с бистрите и дълги гроздови зърна.
Никога не съм обичал Родината просто така. Моята Родина е конкретна – пареща като питка, студена като вода, мила като майка ми, близка като децата ми. И не по-голяма от пътя до къщата на най-добрия ми приятел.
И затова като чуя „България над всичко“, като видя разветите байряци и патетично блеснали погледи, почвам да се смалявам и съвсем изчезвам, и ме няма никъде.
А като чуя „България на три морета“, изтръпвам, защото се чудя дали река Вит няма да пресъхне това лято от толкова много морета. А ако пресъхне, къде ще ловя мренки и къде ще се къпя във вировете?
Моля ви, хора, пощадете Родината от надути патриотарски викове и фалцети! Пощадете я от маниите си за величие и власт!
Знам, че сега са избори, че всеки иска да продаде стоката си, но с Родината недейте! Недейте с големите приказки и големите балони...
Оставете я да си е такава, каквато е – оставете я да я обичаме, каквато я помним и виждаме.
Не ни я вдигайте в облаците, че от там нищо не се забелязва!
Николай Милчев
