Институтът за пътна безопасност направи преглед на две обществени поръчки за мобилна лаборатория и камера-радар от страна на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ /ДАБДП/, които са обявени само няколко седмици преди изборите, дублират дейности на АПИ и МВР и които пилеят милиони лв. при неясна цел. По тази причина искаме да обърнем Вашето внимание на няколко смущаващи факта, пише в становище на института.
Вижте още от становището по обществените поръчки:
Първата обществена поръчка с № 05837-2021-0001 от 2021 г. на ДАБДП е всъщност продължение на 5-годишна сага за поръчка на АПИ от 2016 г. с № 00044-2016-0098. Предметът на поръчката е мобилна лаборатория за „измерване на надлъжна равност, напречни наклони, радиуси на крива, коловози и макротекстура…както и обучение на служителите от Института по пътища и мостове (ИПМ)“. Стойността й е 390 000 лв., в поръчката участва един кандидат, но е прекратена заради документални несъответствия.
През 2019 г. новосформираната ДАБДП публикува нова обществена поръчка с № 05837-2019-0002 със същия предмет на дейност, а именно мобилна лаборатория за обследване на пътната инфраструктура със същите изисквания за измерване на „равност, макротекстура, наклони, коловози, радиуси на крива, вертикална и хоризонтална маркировка“, както и отново съответното обучение на служителите за работа. Този път цената на поръчката е 320 000 лв. Тук се явяват две фирми, от която едната печели, но се отказва поради непредвидени обстоявателства.
В наши дни ДАБДП публикува новата обществена поръчка с № 05837-2021-0001 с предмет отново мобилна лаборатория „за оценка на състоянието на пътната безопасност при обследване на пътища“ и обучение на служители, но този път става въпрос за 1+1, тоест първият брой е основен предмет, а вторият брой е по преценка на възложителя. Бюджетът тук е повече от значителен, 1 750 000 лв. За първата мобилна лаборатория се предвиждат 1 100 000 лв., за втората с по-малко елементи- 650 000лв.
Прави силно впечатление, че при детайлен проглед се появяват многобройни съвпадения и припокривания в трите поръчки, те са много подобни. И оттук не става ясно как цената само за 2 години е скочила тройно. Освен това при първата поръчка става ясно, че мобилната лаборатория за анализ и контрол на настилките се придобива за целите на Института по пътища и мостове към АПИ. Този институт има в структурата си лаборатория за провеждане на тестове и наблюдения. Такива институти имат за цел да насочват научният потенциал в посока на практическата насоченост и необходимост на структура като АПИ, която стопанисва и поддържа над 20 000 км пътна инфраструктура. ИПМ разполага също така и с няколко други автомобила-лаборатории от този тип. Не става ясно защо ДАБДП ще купува специализиран автомобил за АПИ, както и буди недоумение как с техника предназначена за наблюдение и обследване на настилките ще се реализира „…оценка на състоянието на пътната безопасност…“, както възложителят е описал в предмета на обществената поръчка. Настилките са важен елемент от пътната безопасност, но далеч нe са единственият. Описаната по-горе поръчка за „мобилна лаборатория“ в голяма степен, според нас би могла да се изпълни с наличното оборудване на ИПМ към АПИ и да бъде изискано от ДАБДП, да бъде анализирано от техните специалисти и експерти.
Втората обществена поръчка с № 05837-2021-0002 е обявена на 15 март 2021 г. и е свързана с поръчката на 1 бр. камера, по-скоро радар и която съвпада или се препокрива спрямо изискванията с радарите-тринога „ARH CAM S1”, като десетки от тях масово се използват от „Пътна полиция“. Буди недоумение, че ДАБДП иска да закупи само 1 брой. Както е описано в предмета „…да наблюдава и изследва поведението на участниците в движението по пътищата“. Задаваме въпроса: „Не би ли било по-добре ДАБДП да създаде механизъм за обмяна с Пътна полиция, които притежават и ежедневно използват десетки подобни устройства, за да може да има по-представителна извадка и достатъчно данни, които да анализира?“.
Предметът на поръчката е „камера за наблюдение и изследване на поведението на участниците“ с гаранция от 2 години и обучение на 10 служители за работа. И дотук спира нормалната логика на тази поръчка. Въпреки че в предметът се говори за камера, в техническите изисквания (т.2.1) се говори за измерване и определяне на скорост на наблюдаваните обекти от устройството, но никъде не се споменава думата „радар“ или специално техническо средство.
При това положение, при липсата на описание и технически изисквания към радара, най-вероятно става въпрос за техническо средство, което няма да може да верифицира, че измерените скорости са достоверни и по този начин информацията ще бъде компрометирана. При така формулирана обществена поръчка и предмет е възможно да се получи прецедент, при който хипотетично избраната фирма за изпълнител ще се сдобие с референция, която няма да отговаря на същината на поръчката. Хипотетичният изпълнител ще достави радарно устройство, но ще се сдобие с документ, че е доставил камера за наблюдение на поведението на пътя…и хипотетично ще използва тази своя референция, за да участва в следваща поръчка където се търсят именно камери.
Освен това до учудване води изискването „да позволява да се класифират ППС“, на които е измерена скоростта, но тези снимки ще се класифицират ръчно, тоест не е предвидено автоматично разпознаване и обработка на данните. В същото време се говори за „автоматично изключване на неверни резултати“ при същата вече констатирана липса на втоматизация в устройството. Липсата на конкретни технически изисквания към радара, както и към „Internet Port”, към GPS координатите, към изискванията за влаго- и прахоустойчивост ни карат да се съмняваме в истинността на целите на поръчката.
Считаме, че целесъобрано, ефективно и ефикасно би било да се утвърди и установи технологическо взаимодействие между техническите устройства, използвани от Пътна полиция и експертите на ДАБДП, с голед на оптимизиране на процеса по наблюдение и изследване на поведението на участниците в движението по пътищата.
Вместо да се организира събирането и споделянето на данните между две институции, се оборудва с припокриващо се оборудване всяка нова институция. Изключително притеснение за нас представлява, че посоката на развитие на ДАБДП е в посока на дублиране на дейности, присъщи на други. Ние считаме, че трябва да се работи в посока към повишаване на качеството на работа на съществуващите институции, а не към създаване на контролно-надзираващи органи. Нашето виждане е че ДАБДП би следвало да се концентрира и занимава с анализ и оценка на риска, насоки в конкретни дейности на другите институции през призмата на безопасността по пътищата. За пореден път виждаме, че това не се случва.
Затова от Института за пътна безопасност настояваме за пореден път за сериозни структурни и кадрови проблеми в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата ако желаем в най-скоро време да се избавим от образа на страна на пътните опасности.
