Заявките на управляващите, че има план и България скоро ще тръгне към приемане на еврото, по-скоро бяха предизборни, смята икономистът Агоп Каспарян от Института „Рего“.
При третия локдаун бизнесът е изправен пред изключително голямо изпитание. Такова мнение изрази той пред БНР.
Голяма част от програмите за подпомагане минават като кандидатстване по европейски проект, което забавя реалната помощ, отбеляза Каспарян.
„Нямаме улесняване на кандидатстването и документацията. Имаме и сложна процедура от страна на проверяващия орган. По естествен път имаме удължаване на проверките на тези документи и забавяне на плащанията. Малкият бизнес не е свикнал да работи с такъв тип документи.“
Усеща се противопоставяне между бизнесите, които могат да кандидатстват по дадени програми и други, които нямат капацитет да участват, коментира още Агоп Каспарян.
Според него най-големият проблем е този за опазването на човешкия фактор. За това е необходимо надграждане на антикризисните мерки - те да се превърнат в такива за възстановяване и растеж, смята той. По думите му проблемът ще рефлектира след година, две, три.
В опит да изплува, бизнесът ще започне да осигурява служителите си на по-ниски суми и на по-малко работни часове, прогнозира икономистът.
Днес е последният ден, в който всеки потребител или фирма може да иска удължаването на кредитния мораториум, а до 31 март банките трябва да разгледат документацията, но не може постоянно да се удължава този мораториум, припомни Агоп Каспарян.
Има увеличаване на евродепозитите и на милионерите, но лошата статистика е в намаляването на депозитите в най-ниския сегмент до 1000-2000 лева, отбеляза той. По думите му това означава две неща – или се преструктурират депозити, или се харчи спестеното.
