Близо 1730 избирателни секции в страната са застрашени от контролиране на вота в тях. Това показват резултатите от онлайн-инструмент, оценяващ риска от манипулации на изборите преди гласуването за народни представители на 4 април, цитирани от „Дневник“. Проучването беше представено от Института за развитие на публичната среда.
Най-много секции в риск се намират в район Хасково (141), Бургас (134), Добрич и Шумен (106), а най-малко в многомандатен район Кюстендил (6), Перник (11) и Габрово (13).
От изнесената информация се разбира, че през 2013 г. секциите в риск са били 1502, като в тях са били регистрирани 370 хил. избиратели. През 2014 г. броят им е бил 1546 с 390 хил. избиратели, а през 2017 - 1284 секции с 322 хил. избиратели. Тези числа показват, че избирателната тежест на гласовете от тези секции е около 10 процента. Но от ИРПС изрично правят уточнението, че тези данни не показват еднозначно размера на купения вот.
"За да твърдим, че има контролиран вот в тези секции, трябва да се говори за 100 процента гласове, подадени за един политически субект. Поради тази причина общият брой на гласувалите хора в тези секции не се равнява на контролирания вот, а само цели да насочи вниманието към тези места", обясняват от ИРПС.
От организацията посочват и възможните причини, които биха могли да доведат до отклонения в поведението на избирателите. Според тях при по-малките населени места става дума най-вече за етнически вот или за пряка връзка между отделните кандидати в партийните листи и избирателите. Не се изключват обаче и различните форми на натиск - през публичните институции, които се оказват единствен работодател в някои райони, или по линия на големите предприятия, които се опитват да се сближат с партиите, които са на власт. Също така може да става дума и за купуване на гласове или изнудване на избирателите чрез помощи, които се раздават от страна на местната власт.
Изводът на ИРПС е, че изборните нарушения се случват там, където населението е изпаднало в зависимост, било то икономическа, образователна или корупционна. За определяне каква точно е тежестта на купения и контролиран вот е необходим по-задълбочен и цялостен анализ, казват още от организацията.
Данните са събрани след анализ на поведението на избирателите на парламентарните избори в периода 2013-2017 г., направен на база официални изборни резултати и проследяващ резките отклонения в електоралното поведение в някои секции спрямо поведението на гласуващите в населените места или отделните многомандатни избирателни райони.
Повече четете тук.
