През тези години, видях колко безпомощна, неактуална и мухлясала е държавата. Затова върхов пример е какво прави учителя Теодосий Теодосиев. Ние, няколко човека, се опитваме да правим чудеса, докато държавата демонстративно подготвя своето самоубийство. Нищо.... ще се справим и без нея, както е било и досега. Думите са на диригента Йордан Камджалов.
Говорим в студената зала на Сити Марк Център, където е приютена ACADEMIA MUSICA на проф. Нева Кръстева и маестрото. Трийсетина души седят и слушат, говорят и споделят, мислят на глас и съпреживяват вечната musica mundana (музика на света, музика на сферите) и musica humana (музика на хората, човешка музика).
Ние - непосветените в тайните на алхимията създаваща образците на музикалната история на света и Те – посветилите се на законите и и свръхпродуцираме топлина, докато протича дифузията на магичния обмен от лектори към жадните за знание, и обратно, във вид на признателност, и усилие да се протегнем към питагорейските истини за божествения произход на музиката и взаимовръзките на всичко, което звучи.
Маестро Камджалов, научихме, че концертът, който трябваше да дирижирате в Берлин се отлага, защо? Казвали сте неведнъж, че столицата на Германия е специално място за вас.
Да. Берлин е съдбоносно важно място в живота ми. Освен, че съм възпитаник на Берлинската диригентска школа (като първи българин приет да учи там след самият Панчо Владигеров) , в Берлин са родени и моите деца – Кубрат, Рада и Зора. И, да, много съжалявам, че заради познатата общоевропейска ситуация, дълго планираният ми концерт в залата на Берлинската филхармония , и то със едно от най-лично докосващатите ме заглавия „Песен за Земята“ на Густав Малер, беше отменен.
Ще отмените ли и други ваши изяви? Причината?
От една година не са спирали да се отлагат всякакви събития в света, не само културни, не само мои. Причината е ясна – една лудост, един дивашки ахуманен бизнес със съдбите на хората. Ковид е само следствие на тази глобална дехуманизация, корените на която се губят някъде още почти в зорите на човечеството. Иначе в личен план, най-съжалявам, че покрай тази ситуация, не можах да поема пълноценно новият си пост на Музикален директор и Главен Диригент в Италия.
С какво са запълнени дните Ви понастоящем? Не спряхте да работите по време на предишните локдауни, кое е непреодолимото за твореца в тази ситуация?
Дните ми са запълнени с много мислене... Мислене, за това , че трябва да измислим нещо ново. Трябва да създадем нещо ново. Предният свят беше фалшив. И този свят е фалшив. Трябват нови импулси. Работим с екипа по това. Има още много какво да се прави. Нивата на човечеството е още неразорана. Ние сме в началото. Ние сме в зорите.
Как оцелява артистът без изяви, без публика, без ангажименти, без доходи? Вашата фондация помогна финансово на десетки творци и техните семейства, какво споделят колегите Ви в последно време?
Радвам се, че можахме да помогнем с нещо микроскопично, но в съществен момент. Аз получавам много и съм длъжен да давам поне толкова... Не знам, как живеят колегите без сцената, но сцената като пространство и мисия трябва да бъде преосмислена. На сцената се случват много извращения, от хилядолетия. И нашият век даде своята дан към това извращение. Случвали са се и велики неща. Всеки артист трябва да преразгледа, да преосмисли себе си. Да се позиционира съзнателно спрямо едни нови задачи. Артиста може да бъде както асистент на паденията, така и спасител.
Вие не прекъсвате контактът си с младите таланти, които фондацията Ви подкрепя. Как младите понасят ограниченията?
Моите наблюдения са, че ги понасят трудно. Човекът с талант е нещо особенно чувствително. Той може да бъде прекършен, а може да бъде и закален. Това, което с радост виждам в кръга на нашите лауреати, и не само, е че в последната година те извършват истински артистични, логистични и социални подвизи. Може би, широката общественост не знае, че само за последната година, по време на така наречената криза, тези млади български творци са донесли на страната ни десетки престижни международни отличия, като голяма част от тях са първи награди и златни медали. Това са подвизи. Те са съвременните герои. Възхищавам им се. И тук искам да обявя за първи път официално, че фондация „Йордан Камджалов“ работи по изготвяне на радикално различен законопроект, свързан с тях.
Свидетел съм на вниманието и уважението с което се отнасяте към бъдещите звезди, които откривате и за които се грижите, защо ги третирате като равни?
Защото те са за мен личности, а не просто някакви подрастващи. Както вече казах, когато някой работи безкомпромисно, с пълно отдаване, това ме възхищава. Аз търся хора, на които да се възхищавам, както в професионалният си, така и в личният си живот. Това са хората, от които можеш да се учиш.
Със знаменитата проф. Нева Кръстева вече трета година, на добра воля обучавате лаици в тънкостите на композицията, майсторството на грамотното слушане на великите образци и откриване на пластовете върху които е изграден всеки музикален шедьовър, защо създадохте Академията, с днешна дата, доволен ли сте от резултата?
В лицето на проф. Нева Кръстева винаги съм виждал един визионер, един аристократ и борец за осъзнатост. Изключително съм щастлив, че такава личност пое отговорността да бъде стожер на иновативният образователен формат ACADEMIA MUSICA. До проф. Нева Кръстева всички сме лаици. Аз самият съм вечният ученик и студент в нейното присъствие. Това е огромен шанс. Тя се яви един от гарантите за моето развитие. След 3 магистратури и над 10 специализации в Европа, на нейните лекции продължавам да се чувствам така, все едно тепърва имам да прохождам в музикалната наука. Мечтая ACADEMIA MUSICA да прерасне в мултидисциплинарна “Академия За Човека”. Работим за това.
Фондацията Ви стана на 10 години миналата година, освен бляскаво отбелязване с най-изявените лауреати и хората на които дължите признание, как ще запомните декадата на усилията Ви в подкрепа на родния талант?
През тези 10 години успях да получа един доста детайлен поглед върху българското музикално образование. Ситуация, като цяло е трагична. Тук-там обаче блещукат светулки, светещи като факли, които парадоксално успяват да променят действителността, алхимически из недрата на разрухата да дават криле на своите възпитаници. Върхов пример за това , макар и в друга област, е учителя Теодосий Теодосиев. През тези години, видях също колко безпомощна, неактуална и мухлясала е държавата. Ние, няколко човека се опитваме да правим чудеса, докато държавата демонстративно подготвя своето самоубийство. Нищо.... ще се справим и без тях, както е било и досега.
Какво се случва с Музикалната лаборатория и GENESIS ORCHESTRA?
Хорът на Музикална лаборатория за Човека не е спирал да работи. Успяхме да направим даже „нелегални“ записи по време на локдауна, които ще останат в историята. Подготвяме и нови такива. Почти всички от състава изкарахме Ковида беше хубаво , мисля, че няма друг състав с повече антитела на единица площ (смее се). GENESIS ORCHESTRA също се готви за нови формати, които скоро ще бъдат публични. Ще видите .
Ще има ли скоро пак проява на България пее?
Надявам се. Но не смятам да организирам идиотски мероприятия с маски и хора през 2 метра, при положение, че моето разбиране е в резонанс с Шилеровото „Прегърнете се милиони“. Някой, ще каже че съм безотговорен, но не познавам прекалено сериозен лекар, който да твърди, че СЗО е прекалено отговорно.
Казахте по време на първия локдаун, че нямате намерение да подкрепяте носенето на маски, дори се заканихте да плащате глобите на децата си, в случай , че им наложат такива в училище. Как се справяте с упорството да не се подчинявате на правилата за безопасност?
Нямам маска. Имам шал. Не влизам в магазини.
Коя е най-голямата опасност според вас в резултат на всички предизвикателства, пред които ситуацията ни поставя?
Най-опасното е, че всичко може да рухне. Понеже управленческият идиотизъм е наистина мащабен (не локално, а световно). Ще приема, че правителствата са наистина заинтересовани от здравето на хората, в момента в който във всички медии и учебни заведения ежедневно експерти разясняват на обществеността, какво наистина е имунитет и да ни учат, как да променяме живота си, а не отвсякъде да ни предлагат ментета – менте храна, менте информация, менте учене, менте мислене... Виждам обаче нещата оптимистично. Понеже нещата са много зле и има вероятност скоро да ударим дъното, което да бъде реална диалектическа предпоставка за възход.
Скърбим вкупом по изгубената нормалност, чувала съм ви да казвате, че отдавна нищо не е нормално. Има ли повод за отчаяние тогава?
Както казах, преди беше менте, и сега е менте. Въпреки това, място за отчаяние няма, понеже в ментето ще се роди копнежът по оригинала. Точно в резонанс с логиката на Платон, където „светът на сенките“ в дълбоката си същност е устремен и е функция на „света на идеите“.
Мястото на подвига за който толкова обичате да мислите, включително и на глас.
В това, всеки ден, или всяка година да ставам малко по-осъзнат, малко по-реален.
Какво ще разтърси старите порядки, обсесии и униформеност?
Страданието, страданието е най-големия учител. Нашият народ говори за неволята. Неволята е това, заради което се променяме и еволюираме, не е доброволно. Ако превърнем неволята във воля и приемем страданието, като възможност и шанс да излезем от пашкула на пълната си слепота и да станем пищно-красиви същества като пеперудите, то тогава всичко ще е имало смисъл.
Свободата била да седнеш в самолета да стигнеш до Айфеловата кула да си направиш селфи или да изядеш един сандвич от глобална верига за бързо хранене в Ню Йорк. Отскоро символ стана снимка с жираф някъде в Танзания. Това ли е свободното движение на духа включително?
Тези глупости не ме интересуват. Не ми се пътува никъде. Нито сега, нито преди. Земята е токова малка. Тя може да бъде интересна и скучна навсякъде.
Как изглежда личната ви революция или може би трябва да използваме множествено число?
В обществен план, да съдействам за това поне една микроскопична част от изкуството да бъде освободена от оковите на рутинното институционалното неосъзнатото пасивното механичното бездушното безотговорното... Понеже душата, от която и за която е създадено изкуството, заслужава нещо качествено различно. В личен план, революциите ми са свързани с това, както казах по-горе, да ставам малко по-осъзнат и по-реално виждащ по-голямата картина.
Предстоят избори. Какво мислите за този акт на волеизявление?
Ще изгледаме един пореден, обилно платен от данъкоплатците цирк. Промяна не може и няма как да има сега. Но тя се подготвя. И ще дойде.
Най-сложният избор пред който бяхте изправен в последно време?
Нямах сложни избори. А и моите избори приключиха отдавна, когато бях на 14 години.
За какво мечтаете?
Аз не мечтая. Ние действаме.
В кое музикално произведение сте потънал тези дни?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Коя е музиката - саундтрак на времето в което живеем?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Въпросите зададе Соня Момчилова
-----------------------------------------------------------------------------
ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ започва да пише своя ВТОРИ ВИОЛОНЧЕЛОВ КОНЦЕРТ на 17 март 1966 в Москва и го завършва на 27 април в Ялта. Предполага се, че първо е била замислена втората част, в която е вплетена мелодията на популярна одеска песен от 20-те години „Купите бублики” („Купете си гевречета”), тъй като великият виолончелист Мстислав Ростропович, на когото е посветен концертът, си спомня, че композиторът му е изсвирил на пиано тази тема при срещата им в навечерието на новата 1966 година. А бавната монологична първа част е написана след като Шостакович научава за смъртта на голямата поетеса Анна Ахматова. Двамата са се познавали дълги години, изпитвали са изключително възхищение един към друг, а и съдбите им са били сходни – духовни колоси, обречени да живеят под постоянна угроза в угнетяващата атмосфера на съветската действителност, жестоко критикувани от официалната власт и невероятно популярни и обичани в сродното си обкръжение.
