„Мегафон на недоволните“ и „бивш бодигард, който очарова със селските си хитрини“: Слави Трифонов, Бойко Борисов и изборите на 4 април през погледа на две немскоезични издания, цитирани от DW.
„С една политика на зиг-заг премиерът Борисов очевидно иска да спечели на своя страна и най-заклетите противници на локдауна. Дебати по същество обаче почти не се водят“, отбелязва в началото на анализа си германският журналист Франк Щир, който живее в България.
В електронното издание „Телеполис“ той описва мерките на правителството срещу пандемията през тази година.
„През първите два месеца българите сякаш живееха на Острова на блажените - посред морето на европейския локдаун,“ констатира той и разказва как после изведнъж се е стигнало до въвеждането на строги мерки.
„Дали внезапната смяна на курса е просто свидетелство за некомпетентност и липса на план или пък е тактически ход преди изборите на 4 април?“ - пита се авторът на статията и отбелязва, че в предизборния дебат почти не се чуват съдържателни аргументи в областта на икономическата, социалната или енергийната политика. Щир изказва предположението, че с непоследователния си курс в борбата срещу пандемията Борисов иска да спечели на своя страна както противниците, така и привържениците на строгите мерки.
„Но може би налагането на нов локдаун за него просто е изпитано средство да се увеличи страхът от пандемията и така да се снижи избирателната активност?“, коментира Франк Щир и обяснява, че ниската избирателна активност би била от полза за ГЕРБ и във вреда на малките партии. По-нататък той припомня за протестите през миналата година и отбелязва, че на този фон изглежда изненадващо колко лишена от вдъхновение и емоции е сегашната предизборна битка.
„По време на многомесечните протести политическата съдба на Борисов на няколко пъти изглеждаше окончателно решена, сега обаче социолозите отново прогнозират, че неговата партия ще бъде най-голямата политическа сила в 45-то Народно събрание“, отбелязва авторът.
Същата прогноза четем и в статия в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), който между другото пише:
„Протестите срещу социалната ситуация и срещу корупцията в цялата страна съпътстваха приключващия трети мандат на консервативния правителствен ръководител Бойко Борисов. Смята се за сигурно обаче, че той ще продължи да управлява и след тези избори.“
Специално за Борисов Франк Щир пише следното:
„Бившият бодигард на бившия цар Симеон Сакскобургготски и на бившия комунистически ръководител Тодор Живков печели всички избори от октомври 2005 година насам - с изключение само на президентските през 2016. Той поляризира българското население с импулсивния си прагматизъм и с очарованието на селските си хитрини. Интелектуалците отляво и отдясно го ругаят като мафиот и автократ, но очевидно все още много българи, най-вече в провинцията, го смятат за човек от народа. По време на почти 12-годишното си управление той сякаш беше вездесъщ, а това силно присъствие на неговата личност задуши в зародиш всички дискусии по принципни политически въпроси“, коментира Щир.
Според автора коалицията „Демократична България“, както и протестното движение „Изправи се! Мутри вън!“, биха могли да прескочат 4-процентната бариера и така да изместят разцепилите се националисти. Доколкото тъкмо националистите досега бяха коалиционен партньор на Борисов, такова развитие на събитията ще затрудни бъдещото му управление, констатира Щир. Той обръща внимание и на новата партия „Има такъв народ“, като пише за лидера й Слави Трифонов, че като поп-звезда и шоумен той в еднаква мяра се радва на популярност и омраза.
На Слави Трифонов е посветен почти целият анализ в швейцарския НЦЦ, който пише, че шоуменът е „мегафон на недоволните“. В статията се припомня появата на Трифонов на мотоциклет пред многохилядната публика на стадиона преди пет години: „Непрекъснато надува газта, а моторът реве. Застаряващият мъж прилича на тийнейджър, който се опитва да привлече внимание насред село.“ Хиляди хора го смятат за спасител, защото той ги измъква от всекидневието и ги отвежда в друг свят, пише вестникът. „Особено хората от провинцията харесват „Слави“ (както го наричат навсякъде), понеже той им предлага тъкмо онези обяснения за окаяното им положение, в които вярват и те самите.
Той им говори за липсващите левчета в портмонето, за усещането, че в тази най-бедна страна от ЕС нямат шанс да се измъкнат от село и да направят професионална кариера. За чувството, че всичко се направлява от една мафия в държавата, и че на никого не може да се вярва,“ четем още в анализа на НЦЦ. Вестникът пише, че Трифонов призовава към съпротива българите, които се чувстват безпомощни и не виждат никаква перспектива. В края на статията четем: „Изявите на Слави са вентил за гнева на хората. А за неговите фенове това е достатъчно.“
