Никога не съм знаел, че България, това е едно от най-красивите места на света, докато съм живял тук. После като обиколих целия свят видях, че това действително е така. Тук на всеки залив съм ходил на плаж и за риба бел. на ред. (язовир Доспат). Това е уникално място и аз се зареждам. Имаме нещо, което никъде по света не може да се събере - като географско положение, като природа... Обаче управлението за нищо не става.
Проблемът в момента на България е, че на такива хубави места се вижда едно мъртвило, животът го няма, не е същото. И това не е само тук. В рамките на три месеца съм обиколил четири пъти цялата страна и навсякъде е такова обезлюдяване. Ако в момента не вземем мерки и не направим някаква промяна, след 20 години няма да има България.
Много хора ме питат: „Ти си имаш всичко, за какво ти е да се занимаваш с политика? Това е мръсна работа“... На мен ми писна да ни правят на балъци, аз съм един от всички българи, които ни прекарват всеки ден“, заяви Павел Вълнев.
Във филма той разказва, че като са излезли студентските бригади в Америка успява да замине през 2002 година. „Отивайки там се срещнах с българи, които караха камиони. Идваха на почивка и от разговора между нас разбрах, че изкарват по 5000 долара на месец. В същото време братовчед ми си беше купил апартамент в Пловдив срещу Панаира за 25 хиляди долара и аз веднага ги сметнах, че 5 месеца работа са един апартамент. Казах на брат ми да дойде, оставаме 1-2 години и се прибираме“, разказва той.
Павел Вълнев споделя, че са работили на три места - в общината, където е бил чистач, отговарял е за два парка и за центърчето. „Бях в перално помещение, където работих нощна смяна сам. С брат ми работихме на паркинги за лодки. Сутрин като се прибирах след нощната си смяна, карах на отворен прозорец, защото можех да заспя на някой светофар. Усещах, че нямам сила“, спомня си той.
Остават в Чикаго, работят като разносвачи на пица, сервитьори, чистачи, контрольори на паркинг и шофьори. С пари на кредит и със свои спестени средства купуват първия си камион.
Година след година при пълно спазване на правилата укрепват финансово, взимат кредити, купуват още големи камиони, получават зелени карти, а после и американско гражданство.
Павел Вълнев е на 41 години, семеен, с две деца. Почти 20 години живее и работи в Чикаго. „България ти става все по-мила и по-скъпа, когато си на хиляди километри“, разказва бизнесменът.
„Пaвел е работохолик, човек, който обича да си поставя високи цели и да ги сбъдва“, казва брат му Румен Вълнев и допълва: „Не знам дали е роден под щастлива звезда, но пред него всяка врата се отваря, той е двигателят, вижда нещата 3-4 години напред, винаги има план“.
Двамата управляват спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илинойс, САЩ. Притежават 700 камиона и 2000 ремаркета. Компанията им е първа в силно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически протекции. Имат и други бизнеси в Чикаго и на още няколко континента.
Павел развива отскоро успешни инвестиции в различни страни от Югоизточна Европа, но не и в България. Единственият му опит у нас е BITelevision, свободна медия с национално покритие.
И до днес в Чикаго Павел Вълнев е най-големият дарител на българската общност. Той подпомага без условия българските църкви, училища, танцовите състави, спортните отбори, културните центрове, фестивалите на родния фолклор и турнетата в Америка на български артисти и певци. Винаги е до хората в радостни и тъжни моменти и винаги – не на думи.
„Никога не съм се интересувал кой откъде е. Щом е българин съм се опитвал да помогна“.
Обича да е над нещата и да прощава. Винаги, когато при него са идвали хора за помощ или каквото и да е, неговото чувство за доброта и голямото му сърце, независимо дали трябва или не трябва, винаги е готов да помогне.
„Хората, гледайки отстрани, виждат само лъскавата част - какви коли караш, на какви почивки ходиш. Но зад това стои много труд и постоянство и човек плаща доста висока цена. Това, че съм се захванал с политика също заплащам цена, защото не се виждам с децата, с жена ми и с родителите, които вече са на възраст. Един ден това време ще го търсим. Както и децата, те сега са там, но след години, когато отидат в университет, аз ще ги търся“, казва зам.-председателят на Републиканци за България.
Вълнев разкрива, че много пъти е правил от нула невъзможни неща, за да има голям резултат.
„Над хиляда човека работят за нас в Америка. Много хора знаят само за бизнеса ми с камионите, но аз съм имал всякакви бизнеси през тези 20 години. Купувал съм сграда за 5 милиона в кризата и съм я продавал за 17 милиона. Това съм го правил много пъти с големи предприятия, заводи... Купувам нещо и го препродавам. От там съм направил много повече, отколкото от камионите. В момента имам акции във всички по-големи световни компании, които са включени в портфолиото ми, съм ги купувал в правилното и точното време. Един „Амазон“... преди години ако си дал 5 хиляди долара, сега е 1 милион. Там също имам доста добър резултат и скок във финансово състояние. През всичките години съм правил правилните инвестиции. Със сигурност съм правил грешки, но те не са били фатални и не са попречи бизнесът да пострада. Като говорим за бизнес - говорим и за внос на най-различни стоки, не само от България, но и от цяла Европа - от Полша, от Турция и от Китай сме правили дистрибуция на различни стоки, месопреработка, хранителни магазини. Имаме трак стоп - продажба на петрол. Мога да кажа, че оборотът, който правят всички бензиностанции от София до Бургас, го правим само с един трак стоп. Там спират двеста камиона, всеки от тях зарежда по 1 тон“, споделя Вълнев.
Във филма „Щом мога аз, можеш и ти“ бизнесменът казва, че започва да се занимава и с енергийни проекти - газови централи, фотоволтаици в Северна Македония, Албания и Косово. Има план и за Сърбия.
„Никога не съм мислил да се занимавам с политика. Даже, когато имах телевизията, журналистите ме питаха за какво ти е тази телевизия, най-вероятно ще се занимаваш с политика. Тогава не съм мислил да се занимавам с политика и им отговорих, че нямам такива намерения. В крайна сметка мислих дали ще мога да променя нещо, защото една птичка пролет не прави. След това си направих план в главата, започнах да говоря с успешни хора по света. Разбрах, че има една енергия и е дошло времето да направим някаква промяна, аз съм от тия хора по света, които ни правят на балъци. За 30 години нищо не се променя, само едни празни приказки. Дълго обмислях влизането в политиката, говорих със семейството ми, с жена ми. Баща ми и брат ми ме подкрепиха веднага, брат ми винаги е заставал зад мен и се разбрахме, че той ще поеме по-голяма част от бизнеса в Америка, за да имам повече време за пътуванията“.
За Павел Вълнев американският бизнесмен, мултимилионер, филантроп с български произход Шефкет Чападжиев казва: „Аз знам едно: Павката иска да направи нещо добро за България. Той няма нужда от пари, аз знам това нещо. Той може да живее целия си живот на някой остров, може да си има яхта и да си живее спокойно. Това го влече, иска да направи нещо за България. Аз се гордея с него“.
„Имам моя теория, че ако успея да убедя 100 човека като мен, ще тръгнем в правилната посока. Успели хора, които нищо не искат от държавата освен да й помогнат. Започвам да намирам такива хора. Тук в България политиците са шаблон, всички говорят клишета, не говорят истината, скъсали са връзката с хората. Обиколих 4 пъти страната, срещам се с хората, гледам ги в очите и си говорим за проблемите им, не се притеснявам да съм сред тях, защото нищо не съм откраднал или злоупотребил. Аз съм един човек, който винаги се бори за някаква кауза. Където и да отида хората ме посрещат добре и ми се радват“, казва Вълнев.
Павел Вълнев е един дясномислещ и дяснодействащ човек. Той носи не само своята отговорност, но и постоянната грижа за голямата си фамилия, за работниците и експертите си. Посветен на най-новите технологии и системи за управление, той е перманентен внедрител на съвременни улеснения за хората, които се трудят в компаниите му. За него дадената дума е повече от всеки договор.
„Ако получа подкрепата на хората, мога да се справя с всяка една ситуация. Ти си силен, ако чувстваш подкрепата на хората. Искам да погледна всеки един българин в очите и да му кажа: Повярвай в себе си! Щом мога аз, можеш и ти!“, каза в заключение Павел Вълнев=
