Не всичко е предрешено, заяви социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова по темата с предстоящите парламентарни избори. циологът определи протестния вот като „еластичен“. Според нея именно той, заедно с избирателната активност, са големите неизвестни на предстоящите избори.
ГЕРБ продължава да води пред БСП. За третото място има сериозна конкуренция между партията на Слави Трифонов, имаща широка периферия и възможност за мобилизация, но много по-несигурен вот, срещу „железния“ и силно мобилизиран вот на ДПС, посочи още тя пред БГНЕС.
„Демократична България“ и партията на Мая Манолова прескачат изборната бариера, ВМРО на чертата. Във всички случаи се очертава един доста шарен парламент, освен ако няма кардинални промени в последните дни. До момента такива не сме уловили“, коментира тя и припомня, че социологическата агенция в момента е на терен с обичайното си предизборно проучване, данните от което ще бъдат публично оповестени накрая на предизборната кампания.
„Протестният вот се разпилява между няколко партии и това е една от особеностите на тези избори, а и на следизборния период, защото ще постави въпроса за възможните коалиции“, коментира Боряна Димитрова и допълни: „Протестният вот се разпределя между „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Тази фрагментация и разпределение на протестния вот води до това, че няма една партия, която да е силна алтернатива на статуквото“.
Тя е категорична, че колкото повече хора отидат до урните идната неделя, толкова по-висока степен на легитимност ще има следващото управление. „По време на кампанията не е налице мобилизация и нарастване на готовността за гласуване. Напротив, налице е известен спад, демобилизация. Това се дължи, от една страна, на персоналните страхове на хората, а друга – на немалкия брой заболели и карантинирани. Трети пък са притеснени по икономически причини и в този момент не се ангажират с избори“, смята тя по отношение на избирателната активност.
Според нея самата предизборна кампания е преминала очаквано и без изненади в условията на пандемия.
„След толкова силните заявки за радикалното значение на тези избори, се очакваше те да бъдат придружени с много по-категорични ангажименти по отношение на това какъв ще бъде бъдещият модел на управление, какви са приоритети на партиите, с какви конкретни стъпки се ангажират.
Точна тази среща на различни ангажименти и различни възгледи, която да позволи на избирателите наистина да избират, ако ще се минава към друг модел на управление – какво те биха предпочели, като че ли до този момент не се състоя. Напротив, видяхме много лични пристрастия, лични конфликти, припомняне на биографичните данни на кандидатите, а много по-малко принципни ангажименти на партиите“, анализира тя.
Въпреки че нищо не се знае със сигурност до последния момент, социологът не отчита съществена промяна на нагласите от началото на кампанията до този момент.
Правят ми впечатление две неща. Отговаряйки на въпроса дали се интересуват и следят кампанията, наблюдаваме парадоксално разделение на общественото мнение. Около 10-15 на сто от хората казват, че следят много активно кампанията. Кои са обаче тези хора? Основно са твърдите ядра и симпатизанти на отделните партии. Те гледат на кампанията така, както фенове гледат на един футболен мач – препотвърждават своя избор. Какво става обаче с останалата част от хората? Тук е парадоксът, който аз намирам за твърде странен и неочакван.
Оказва се, че значителна част от хората, които относително малко се интересуват от политика, са симпатизанти на т. нар. нови партии, на партиите, родени от протеста. Ако говоря конкретно за партията на Слави Трифонов, на практика тя не участва в абсолютно никакви дебати. Тези хора, по много странен начин, са „съгласни“ с поведението на своите избраници, защото смятат, че изобщо няма смисъл да се участва в дебати с партиите на статуквото.
Дебатите не ни разкриват нищо ново, смятат те, няма никакъв смисъл да се участва. Вместо да произведат разочарование у своите симпатизанти, че не могат да видят техните позиции, те получават подкрепа именно защото не влизат в диалог с другите партии. За около 15% от хората кампанията все пак има своето значение, те могат да вземат решение за кого да гласуват в рамките на самата нея“, смята още тя.
