Често чувам хора да казват, че не познават никого, който гласува за статуквото. Как тогава статуквото събира толкова гласоподаватели? Това пта в профила си във Фейсбук икономическият анализатор Евгений Кънев.
Представете си властта в България с орбита от зависими хора, с ротиращи се центробежни и центростремителни движения.
1990те
В началото на прехода, когато започна разпадането на властта и роенето на нови партии, т.е задействаха се центробежни сили се появи техния контрапункт - досиетата. Те прибраха обратно към центъра всички, които бяха повярвали, че са свободни от старите си зависимости граждани. А част от тях препотвърдиха своята лоялност към центъра в нови обществени роли.
Втората половина на 90те видя пръкването на кредитните и приватизационните милионери като начин да се държат под око всички помислили се за свободни капиталисти. А доста от непослушните се сбогуваха с капитала и живота си.
2000те
Когато поовехтяха кадровите банки на властта, в началото на века тя зариби част от новия управленски елит със снимки (примерно на яхти) и неволно изтекли записи като предупреждение накъде да се води кораба на властта и най- вече на кого трябва да служи тя.
2010те
В условията вече на ЕС стана недостатъчно да се държи изкъсо само управленския елит, та се хвърли мрежата и върху съдебната и медийната власт чрез евтините КТБ кредити и "помощи", които един ден станаха внезапно изискуеми - ако не слушкаш.
Но властта - онази тайната и вечната - винаги има козове срещу всеки "повярвал" си управленец. Примерно, лакомията за недвижимости е идеална стръв. Продават ти евтино апартамент и един ден като почнеш да се правиш на несъгласувал геополитик настъпваш заложената бомба. И казусът слиза от медиите след като покажеш, че си разбрал знака.
Или си бил министър и ти подхвърлят изгодна сделка, с която да си обезпечиш политическото бъдеще. И тогава хванат - рязко напускаш издигналата те политическа сила и ставаш лидер на партия с редовен достъп до медиите да громи противниците на режима.
Принципът винаги е “ние знаем ти какво направи миналото лято”.
Така лека-полека идеалите на политическия елит за демокрация и права отиват в “кошчето”. А когато няма реална демокрация , Дясното работи за държавна олигархия, а Лявото - за олигархична държава.
В това е май само разликата.
Приликата е, че и в двата случая има народ, но няма граждани и избор.
Та така - центробежните сили винаги губят битката с центростремителните властови сили.
А Центърът - от 1919 г - се знае КОЙ е.
Facebook, Евгений Кънев
