Личи си, че са настанали последните дни от предизборната кампания. На финалния спринт бисерите валят като майски дъжд на абитуриентски бал, а на мен все повече ми се иска да си сипя нещо спиртно в кафето. На тоя фон и от НОЩ заговориха за водка с доматен сок рано сутрин, та мисля - вече си е време.
Часът е малко след 7. В ефира на националните телевизии един след друг се изреждат партийни лица, кандидати за следващия състав на Народното събрание, респективно и за народното доверие. И кафето ми започва да става все по-блудкаво, безвкусно. Даже вече не горчи. Замислям се - симптом ва COVID?
И после чувам напевния глас на Александър Сиди от ВМРО, който брани семейните ценности от джендър инвазията, да обяснява и колко българска е Македония. Започва да ми става ясно - не е COVID. И кафето не е.
Просто сме в кампания, но спокойно - всичко свършва до няколко дни.
Мая Манолова ми обясни тази сутрин, че коалицията й иска да гони мутрите от политиката и от хазната, която била изстъргана от тях. И разговорите тръгнаха по линията на “кои са те”, “кого наричат мутри” и прочее. Съществени неща. И за Божков си говориха и как бил на малко име с Владислав Горанов, снимал се с Борисов, тя отишла в офиса му по негова покана, целият ъндърграунд бил срещу нея по време на местните избори.
И Атанас Атанасов от “Демократична България” се появи. Обясни какви са приоритетите на партията и как според проучвания много хора са поддръжници на идеята за експертно правителство и как това било въпрос на преговори и на това авторитетни и утвърдени професионално хора да получат възможност да управляват различни сектори.
После директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заговори за водка с доматен сок и за мен беше напълно ясно - ще си сипя нещо тежко в кафето. Може да се оправи работата. И превключих канала.
БНТ. На моя екран - Валери Симеонов от НФСБ. Той пък ми обясни колко бил взискателен към себе си, не бил доволен, а с Веселин Марешки били успешни бизнесмени за разлика от младите хора в листите, които впрочем нямали реализация в живота и затова я търсили през Народното събрание и политиката. И каза, че протестите били платени от Божков - 100 лева за знаме, 50 - за присъствие. Някакви тарифи.
“Водка с доматен сок”, кънти в главата ми. Направете си кафето ирландско. По-лошо едва ли може да стане.
Джесика Вълчева
