Делото за пране на пари, данъчни и валутни престъпления, по което бившият зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров беше оправдан преди 4 години, не му е нанесло морални вреди, които да са извън обичайните като при всеки незаконно обвинен.
Това реши окончателно и Върховният касационен съд (ВКС), след като отказа касационно обжалване по делото, което Бисеров води срещу прокуратурата за 70 000 лева и остави в сила решението, с което му се присъжда компенсация от 7500 лева, предаде ЛЕКС.
Бисеров твърдеше, че заради заведеното срещу него дело, той е прекратил политическата си кариера, изолирал се и спрял да контактува с бизнесмени, политици и висши магистрати. Според него и близките му, които свидетелстваха в съда, общественото мнение също се променило и хората имали негативни нагласи дори и след оправдателната му присъда. След това Бисеров отново се вписал като адвокат, но отказвал препоръки за себе си, защото не бил в състояние да влезе в съдебна зала и да бъде защитник, след като доскоро бил обвиняем.
Още първата инстанция обаче не се съгласи, че нагласите към Бисеров като политик са били повлияни от делото, като градският съд подчерта, че той е подал оставка и това е бил негов личен избор, поради което му присъди обезщетение от 15 000 лева. След това Софийският апелативен съд (САС) намали наполовина и това обезщетение, като подчерта в решението си, че загубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали много по-сериозно въздействие върху личното му достойнство и висока самооценка, отколкото обвиненията, за които беше оправдан.
„Несъмнено незаконното обвинение в извършване на престъпление и поддържането на обвинението пред три съдебни инстанции е довело да накърняване честта и достойнството на ищеца. Настоящата инстанция приема, че при конкретните обстоятелства тази вреда не надхвърля обичайния обем на вреди, които се презумират в подобни случаи“, мотивира се тогава съдът, след което прецени, че справедливото обезщетение за Бисеров е 7500 лева. САС допълни, че негативните преживявания на Бисеров се дължат и на делата срещу него и семейството му за конфискация, които още не са приключили.
И той, и прокуратурата обаче не останаха доволни от това решение и го обжалваха пред ВКС. Според държавното обвинение обезщетението пак е завишено, тъй като част от претендираните вреди от Бисеров не били свързани с обвинението. Той пък настояваше, че е претърпял вреди над обичайните, което предполага и по-високо обезщетение.
Според състава на ВКС с председател и докладчик Емил Томов и двете касационни жалби са неоснователни. Върховните съдии напомнят богатата съдебна практика, в която е посочено, че завишено обезщетение се полага, когато обвинението е в областта на професионалната реализация на обвиняемия и когато става дума за определени професии, към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени. В случая с Бисеров обаче, неговото обвинение не е свързано с професионалната му работа.
„Ищецът е оправдан по обвинение в престъпление, което няма връзка със заеманата от него изборната длъжност като народен представител, а и към момента на повдигане на обвинението ищецът вече е бил в оставка и не е заемал такава длъжност. Обвинението не е свързано и с дейността на ищеца като политик, със замразяване на членството му в парламентарно представена политическа партия, с освобождаването му от поста заместник- председател на тази партия ,в която насока съдилищата са изтъкнали липсата на ангажирани доказателства. Даденото разрешение на въпроса за справедлив размер на обезщетението не е в противоречие с изтъкнатата от касатора съдебна практика на ВКС относно задължението да се обсъдят и преценят всички относими към критерия за справедливост обстоятелства“, пише в окончателното си решение ВКС, с което обезщетението за Бисеров остава 7500 лева.
