"Ако до президентските избори ГЕРБ не успее да изпълни обещанията си, не е изключено Бойко Борисов да стане президент и да се оттегли от изпълнителната власт.", заяви пред Frognews.bg социалният антрополог доц. д-р Васил Гарнизов.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Гарнизов, ГЕРБ заявиха миналата седмица, че са започнали процедура по отстраняването на президента Първанов. Кои са печелившите и кои губещите от тази политическа схватка?
- Най-интересното е, че мина известно време между челния сблъсък около самото задвижване на импийчмънта и скандала между Дянков и Първанов. С това министър-председателят Бойко Борисов продължи да дава знак, че няма спешна работа с процедурата, че това не е негов проблем, а между ГЕРБ и парламента от една страна, и президента от друга. В петък всички изявления, които се направиха около отстраняването на Георги Първанов, бяха от страна на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и Искра Фидосова. Бойко Борисов продължава да мълчи и да се дистанцира от цялата тази история. Това е една публична позиция на премиера, от която той печели, защото е наясно, че от скандалите в институциите в очите на общественото мнение, никой не печели. Самата идея на Борисов е да се изнесе в една роля, която е „по-президентска”, по-дистанцирана от конкретните политически битки, тъй като е наясно, че избирателите не обичат политиканството. Още когато назря конфликтът, министър-председателят заяви в Бургас, че има много по-важни работи – да прави магистрали, пречиствателни станции и училища. Той каза, че лично е против импийчмънта, но щом партията му е взела това решение, няма какво да направи. Последното проучване на НЦИОМ показва, че хората, които пряко участват в сблъсъка Георги Първанов – Симеон Дянков губят. Тези, които се дистанцират, съответно печелят. И понеже много от решенията, които Бойко Борисов взима в политическия живот от този тип съображения „дали ще ми се повиши одобрението или не”, позицията му в конкретния случай е напълно разбираема.
- Споделяте ли тезата на БСП, че скандалът между Първанов и Дянков цели отклоняване на вниманието от по-важни проблеми в страната?
- Още от самото начало между Бойко Борисов и Георги Първанов прехвърчаха искри и първият опит за импийчмънт беше прекратен лично от премиера. Във втория, както той сам заяви, е „заповядал” на Симеон Дянков да развее бялото знаме и да се срещне с държавния глава. В този ред на мисли, публичната позиция на министър-председателя е много ясна – не трябва да се хаби енергия за подобни политически битки. Каквото и да казват БСП, те също са въвлечени в тази война, от която Борисов се дистанцира публично. Предполагам, че ще продължи да го прави по време на цялата процедура по импийчмънта, дори и ако влезе в Конституционния съд. Каквото и решение да вземе КС, мисля, че министър-председателят няма да промени поведението си относно този проблем. Той беше категоричен, че не би искал да вижда Ангел Марин в ролята на президент. Оттук нататък премиерът си е запазил в публичното пространство една добра и положителна роля. В същото време избирателите му също заявиха в едно представително проучване, че не се вълнуват толкова много от това, ще има ли импийчмънт или не. Гражданите обърнаха много по-голямо внимание на антикризисните мерки, които излязоха неофициално миналата седмица. Бурните реакции в обществото показаха, че има по-уязвими групи, които са изнервени. Това е реален проблем и в този смисъл, репликата на БСП за отклоняване на вниманието би могла наистина да се окаже вярна. Реакцията на военни, на полицаи, на пенсионери, на синдикати показва, че хората постепенно започват да се тревожат за кризата. Този проблем не може да бъде преодолян само чрез пиар и чрез медийни изяви. В най-кратки срокове правителството трябва да излезе с един сценарий за преодоляване на кризата, съгласуван със социалните партньори. Кабинетът „Борисов” освен икономически, трябва да се справи с положението и психологически.
- Призивът на Бойко Борисов от петък „оставете ми една година, за да оправя държавата” част от мерките за излизане от психологическата криза ли е?
- Премиерът е в една ситуация, която му позволява да се държи по този начин и да каже тези думи, защото все още той се ползва с много високо лично одобрение. Този тип социални и психологически кризи се овладяват само с доверие. Това, разбира се, не е достатъчно, тъй като хората се нуждаят от конкретни действия. Идеята на министър-председателя да поиска една година отсрочка е двусмислена. От една страна е смела – Борисов категорично заявява „аз знам, че избирателите ми вярват и поради тази причина мога да дам такава оферта”. От друга страна – самото искане на Борисов ще раздвижи обществените духове. Интересно ще бъде каква ще е реакцията на хората, вече след като мине този срок. У нас на няколко пъти се е случвало министър-председатели да се ангажират с конкретни срокове. Когато в рамките на тези срокове не се случи нищо съществено, лавината се обръща обратно към премиера. Най-добрият пример за това са думите на Симеон Сакскобургготски, който обеща да оправи страната за 800 дни. Така че, в момента ние можем да интерпретираме поведението на премиера по-скоро като една увереност.
- Еврокомисарят ни Кристалина Георгиева сравни политиката на този кабинет с танца танго – стъпка назад, две напред. Познавате ли подобен политически модел? Можете ли да дадете конкретни примери за него от световната или европейската история?
- Тази философия или по-скоро тактика на управление идва от една статия на Ленин. В кръга на шегата, Кристалина Георгиева явно си е спомнила някои знания от студентските години. В крайна сметка тя искаше да каже, че във време на криза се препоръчва една по-голяма гъвкавост на правителствата. Т.е., предлагат се конкретни мерки, но и има вслушване общественото мнение. В нейния коментар има известна логика. От друга страна, опитът показва, че във времена на криза се търсят силни лидери. Голямото предизвикателство в момента е до каква степен премиерът Борисов ще удържи доверието към себе си, образа на силния и решителния човек.
- Появиха се предположения, че в най-скоро време хората няма да обръщат внимание на МВР-акциите и ще погледнат в поизпразнените си портфейли. Ще се стигне ли и до там с политиката на правителството, която виждаме досега?
- Да, има такава вероятност – избирателите ще започнат да разсъждават със стомаха и хладилника си. Не ми е, обаче, много ясно кога ще се случи. Ако това стане преди президентските избори, Бойко Борисов може да се оттегли от премиерския пост и да стане държавен глава. Т.е., да се отдалечи от всекидневните вълнения и от икономическата криза, и да смени изпълнителната власт с президентската институция. И все пак, трябва да изчакаме и да видим как ще се развият събитията.
- Почти 8 месеца следим работата на Министерски съвет и прави впечатление, че някои министри са доста по-активни в медийните си изяви от други. Това помага ли им да запазят постовете си или по-скоро пречи при един евентуален ремонт в кабинета?
- Никога в едно правителство министрите не могат да бъдат равностойни. Всеки министър има различна политика и различна стратегия за управление в ресора си. Да вземем за пример военния министър. На този пост обикновено се назначават хора, които са по-сдържани в медийните си изяви, защото преценяват, че армейските работи са въпрос на сигурност, а не на общуване с широки социални групи. Нормално е в едно правителство да има по-неприказливи и по-дискретни министри, но това автоматично не може да е какъвто и да е знак за тяхна ефективност или липсата на такава. Развитието на кризата ще покаже кои от хората на Бойко Борисов са подходящи за поста си и кои са под летвата и трябва да бъдат сменени.
- Какъв политически знак откривате в назначението на Томислав Дончев като министър, отговарящ за еврофондовете?
- Това е много двусмислено. Самият премиер каза в парламента: „Да, ние опитахме без специален човек, но видяхме, че решението на тройната коалиция в това отношение е било по-правилно и се поправихме”. Борисов не е човек, който се бои да каже публично „сбърках, поправям грешката си”. Важното наистина е той да успее да се коригира навреме. Въпросът обаче е какво ще прави този нов министър. Той подчерта, че ще е много внимателен – първо ще проучва, а след това ще действа, което е доста разумно в случая. Назначаването на специален министър, който да отговаря за усвояването на еврофондовете, е знак, че Бойко Борисов не е доволен от досегашната работа в тази насока. Управлението на еврофондовете не се е подобрило толкова, колкото той е очаквал, а едновременно с това е наясно, че в ситуация на много свити инвестиции, п парите от ЕС са една от малкото възможности за свежа кръв в икономиката. Надявам се новият министър да не предприеме някакви неразумни реформи в системата, тъй като тя е достатъчно консервативна. Системата за разпределяне на еврофондовете беше градена много бавно и всякакви резки движения могат да доведат до допълнително стопиране или забавяне на пари от Европа. Томислав Дончев, след избора му в парламента, поиска 33 дни преди да каже на обществото какво точно ще прави, което според мен е разумен ход.
- Какви политически послания изпрати президента на ГЕРБ чрез пресконференцията, която даде?
- Георги Първанов иска да се конституира като единствената опозиция на управляващото мнозинство и използва този случай, за да „забие знамето” и да каже: „Вижте, който не е от това управление, да се строява зад мен.” Дали това политическо решение е било разумно или не, ще покаже времето. Досега той губи с включването си в тази игра. Губи одобрение, но не можем да бъдем сигурни, „дали се топят гласове” от ситуацията. Това може да покажат единствено изборите. Очевидно неговата стратегия оттук нататък е да обикаля страната и да говори за стратегията си до 2020-та, да развива политическа платформа. На практика, на тази пресконференция Георги Първанов изчете един политически манифест. Дали ще прави партия или не, ще покаже времето. Но с тази пресконференция той напусна позицията си на държавен глава – на умереност и безпристрастност, и влезе в духа на политическото биткаджийство, от което Борисов много внимателно използва случая да се оттегли.
- Георги Първанов обяви, че в България настъпва костовизация. Защо повече от седмица нито Бойко Борисов, нито Иван Костов не отрекоха тази теза?
- Самото понятие костовизация е конструирано в политически централи. То е част от някакъв политически дискурс и не научно обосновано. В случая едни опоненти се стремят да уязвят конкурентите си. Иван Костов много разумно каза, че не желае да коментира приказките по негов адрес от страна на президента и затвори тази страница. Идеята на Бойко-Борисовите противници е много проста пиар стратегия – опитват се да го залепят за една по-непопулярна политическа фигура. Това е едно от най-примитивните и първични средства за уронването на престижа на една политическа фигура. Костовизацията единствено може да се разглежда като политика.
- БСП, като че ли само това и чакаха да чуят. Седмица след думите на Първанов заявиха, че ще извадят клипа, в който свързват Костов и Борисов. Ще помогне ли с нещо скандалното видео в тази ситуация на левицата?
- Тази заявка на БСП е направена от кръга около Сергей Станишев, който иска със задна дата от днешна гледна точка да оправдае пиар стратегията, която предприе на последните парламентарни избори. Социалистите се опитват да постигнат реваншистки одобрение за една рекламна политика, която се провали преди по-малко от година. Хипотетично, ако извадят този клип с „Гласуваш за Бойко – печелиш Костов”, негативите за БСП ще се мултиплицират. Отделните обществени групи много повече се интересуват от това, какво ще правим днес и утре, отколкото разказите за миналото – кога, къде и как Костов е приватизирал или, както казва клипът, дори – „разрушил”.
- Защо партньорите на БСП – НДСВ и ДПС, не заеха така категорично страната на Георги Първанов и се дистанцираха по някакъв начин от този дебат за импийчмънта?
- Различните кръгове в НДСВ, особено икономистите в партията, застават твърдо зад финансовата политика на Симеон Дянков. Милен Велчев не пропуска възможността, когато прави публични изявления, да защити фигурата и политиката на вицепремиера. Що се отнася до ДПС, те дълго мълчаха по въпроса за импийчмънта, който не подкрепиха в крайна сметка. В сравнение с БСП, ролята на НДСВ и на ДПС е много по-разумна. БСП има голям проблем. Лидерът на „червените” Сергей Станишев и хората около него, които са отговорни за пораженията на последните избори, имат нерешени задачи с миналото. Те смятат, че непрекъснато трябва да повтарят на обществото: „Видяхте ли, ние ви предупреждавахме, че зад гърба на Борисов наднича Костов, че предстои унищожение и разруха, а вие не ни повярвахте.” Това послание е насочено по-скоро към самия електорат на БСП и е много повече свързан с вътрешнопартийните борби, отколкото с тежестта и позициите на социалистите в съвременния политически живот.
