Липсата на Борисов в политическия дебат. Това е най-осезаемото отсъствие в тази предизборна кампания. Премиерът го няма, защото се е превърнал в част от виртуалното ни ежедневие. В телевизионните студия обикалят треторазрядни партийни оръжия от арсенала на ГЕРБ, но Борисов го няма. Защото към него има много въпроси, а той предпочита те да останат без отговор. Особено сега.
Дебат между лидерите на основните политически сили - ГЕРБ и БСП не видяхме. Няма и да видим, след като кампанията приключва днес, а утре е ден за размисъл. Сиреч - каквото било, било.
По същество дебат нямаше. Причината - опонентите бяха наредени така, че в студиата да са или парламентарно представените партии, или кандидат-депутатите извън НС. Един от малките преки сблъсъци между опозиция и управляващи се случи на 8 март, когато в студиото на bTV гостуваха Мая Манолова и Деница Сачева. Дебат обаче нямаше, защото той се сведе по-скоро до наддумване и дори надвикване.
Отсъстваха и ДПС. Ако трябва да сме коректни, лица от Движението за права и свободи обикаляха по студиата, но отказваха да застанат пред журналисти на “Свободна Европа”, например.
Кампанията на Борисов от джипката обаче е нов феномен в политическата ни история. На политическите опоненти и критикарите се отговаряше задочно, с обширен монолог за свършената “работа, работа, работа”. Но пък беше удобно.
Никой не пита Борисов за Мата Хари, за (псевдо)разследването на прокуратурата по казуса с аудиозаписите и скандалните снимки с пачките евро. Никой не го пита за барселонската прокуратура и къщата в каталунската столица. Не можаха да го питат и поредните притеснителни констатации за корупцията в доклада на Държавния департамент на САЩ. Пак ли е лично мнение на двама сенатори? Или са врели-некипели, защото у нас всичко е наред, цъфтим и връзваме под Борисовото ръководство?
Никой не пита Борисов и за грешките, които властта несъмнено допусна и продължава да допуска в овладяването на пандемията от COVID-19. Били сме като ластик, каза Борисов преди дни - отваряме, затваряме и… така сме спасявали икономиката, здравето и психиката на хората.
На мен нещата не ми изглеждат като ластик, а като перде. Перде, което крие задкулисни договорки и други намерения. Но и за това нямаше как да питат Борисов, защото за него беше по-лесно да обикаля села и паланки и да се радва на купена народна любов, отколкото да се поизпоти в ефир и да отговори на доста неудобни журналистически питания, които нямаше как да бъдат подминати дори и от удобните за властта медии.
От Централната избирателна комисия мълчат. В предизборната кампания на ГЕРБ е впрегнат правителствен ресурс, за който плащаме всички ние. Не е ясно правят ли се проверки, законно ли е това и най-вече - редно ли е.
Но най-важното - никой не можа да пита Борисов нищо. Това е напълно обичайна практика на държавни лидери, разбира се. Но не и там, където уж има демокрация.
Джесика Вълчева
