В края на предизборната кампания - равносметка какви са дилемите на българите, които ще гласуват в неделя.
1. На първо място парламентарния вот ще бъде референдум „за“ и „против“ Бойко Борисов. Не за и против ГЕРБ – извън личността на Борисов няма никакъв ГЕРБ, тази партия се припокрива и се изчерпва с неговата персона. На Борисов му трябва одобрението на около 30% от гласуващите, което да се трансформира в 33-34% от местата в парламента. Групата от поддръжниците на премиера се формира от тези, които го харесват като човек и политик, и онези, които имат конкретна материална полза от сегашното статукво заради позиции в държавната/общинска администрация или достъп до еврофондове и държавни поръчки. Вотът „против“ ще се разсее между няколко по-сериозни формации, които трудно биха мелили брашно заедно.
2. Втората разграничителна линия е между консерватори-националисти и либерали. Хората от първата група ще предпочетат БСП, ВМРО, Воля-НФСБ, от втората – Демократична България или Мая Манолова. Избирателите на ГЕРБ се поделят между двете групи – лидерския модел на тази формация й позволява да бъде партия от типа „обхващаща всички“ (catch-all party както се нарича в политологията), събираща хора с всякакви идейни позиции.
3. Трето – системен срещу антисистемен вот. Има група избиратели, които са не просто против Борисов и неговото дълго управление, а против цялата политическа класа и досегашните политически практики. По-голямата част от тях няма да гласуват (както винаги), а останалите ще формират електората на Слави Трифонов.
4. Геополитическата ориентация не е най-важния мотив за избора на хората в неделя, но все пак играе някаква роля. Тук разграничението е между поддържниците на Европейския съюз/САЩ и тези на Русия/Китай. Към първите се числят избирателите на Демократична България и по малко повече от половината от гласуващите за ГЕРБ, Мая Манолова и Воля-НФСБ, а към вторите – електората на БСП, отчасти на ГЕРБ и на всички малки откровено путинофилски формации, които ще останат извън парламента – Атака, Възраждане, партията на Николай Малинов.
5. Темата за коронавируса вълнува избирателите и присъства в кампанията, но тя няма да направи разликата между големите партии, защото трудно могат да се забележат някакви ясни взаимоизключващи се стратегии за борба с вируса. Групата на отричащите опасността от COVID-19, от ограничителните мерки и от ваксинацията сигурно няма да намери парламентарно представителство, ако не броим Слави Трифонов, но както вече отбелязах, той е против всичко.
6. Слонът в стаята, най-важният липсващ избор е традиционната дилема между ляво и дясно, борбата за това колко голяма да бъде преразпределителната роля на държавата. БСП има в програмата си някакви намеци за прогресивно-подоходно облагане, но за повечето избиратели това е партията, която се бори срещу Борисов и срещу Истанбулската конвенция, а не тази, която иска да се изземват повече пари от богатите. Дилемата ляво-дясно започна да отмира още с идването на царя през 2001 г., но сега съвсем избледня. Било защото заради членството в ЕС и международната обвързаност на властта в София не й остава много мегдан за социално-икономически маневри, или пък защото социално-класовата идентичност отстъпва място на други форми на самоидентификация – с нация, етнос, религия, професия, сексуална ориентация.
7. Извън тази координатна система както винаги е ДПС – там мотивацията за гласуване е съвършено различна и не зависи от идейни нагласи.
Пламен Димитров
