София отбелязва 142 години от обявяването й за столица на Княжество България. Това се случва на 3 април през 1879 г., когато Първото учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на възстановената българска държава.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя облика на днешния център.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Според него предимствата й за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение.
По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: „Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза“.
Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.
Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България.
През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.
Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 г. София е разделена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града, които били около 16 000 души, казвали от коя махала са.
Само една от тях се наричала „Калоянова махала“, всички останали носели турски имена.
Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „Света Неделя“, Бююк джамия, Черната джамия и др. В столицата се намирали и три големи пазара - Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.
На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години.
На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Този план, наречен „Батенбергов“, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града - между днешните булеварди "Васил Левски", „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и "Сливница".
От 1882 г. до 1947 г. град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 г. се създава тристепенно деление: Софийски народен съвет - Районен народен съвет - кметски наместници.
През 1955 г. за първи път се въвежда нов принцип на административно-териториално деление – създават се 6 района. Тази структура съществува над 30 години, като се увеличава броят на районите с още 6.
На 10 декември 1987 г. 9-ото Народно събрание приема Закон за създаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 г. Държавният съвет на Народна Република България определя броя, границите и наименованията на общините в град София - 24.
На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София.
Създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж, гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът „Расте, но не старее“ е добавен през 1911 г.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е утвърден 17 септември - църковният празник „Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов“. А в периода 1979-1992 г. празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.
