Преди известно време споделих впечатлението си, че прокуратурата се превръща в полиция. Процес, изключително вреден за правовата държава. Това написа във Фейсбук Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на правосъдието и бивш прокурор, който напусна прокуратурата след избирането на Гешев за главен прокурор.
„Въоръженото звено към главния прокурор, наречено „Бюро по защита“, отчитането на акции и арести като успех (направено от самия главен прокурор в изказване пред парламента, когато се похвали с ареста на действащ министър) и изоставянето на всякаква неутралност при представянето на разследванията пред обществеността са най-ярките преки доказателства за това.
Последното е изключително сериозен проблем не само защото нарушава презумпцията за невиновност, както обикновено се казва, и с право.
Но една от ключовите характеристики на прокуратурата у нас, като част от определен исторически тип система на наказателно правосъдие, е, че прокурорът е не само обвинител, но и ръководно-решаващ орган на силно развитата досъдебна фаза на процеса, още на която се провежда пълно доказване. Това съчетаване на обвинителна и ръководно-решаваща функция изисква от прокурора на още по-силно основание да бъде обективен, неутрален и безпристрастен, да събира както обвинителни, така и оневиняващи доказателства, да бъде сдържан при оценките си. Защото работата му не е само да представи и защити пред съда дадена обвинителна теза от името на обществото. Напротив, на досъдебната фаза той не е противопоставен на другата страна - обвиняемия, просто защото там страни няма.
За съжаление с риалити форматите, които мощно ни се прожектират (особено в последно време), това разбиране за мястото и функциите на прокуратурата де факто е изоставено от нейното ръководство. Защото ръководно-решаващата функция предполага у теб да са и ножът, и хлябът, и вдига много стандарта за качество на работата ти - след като сам ти ръководиш събирането на доказателствата, решаваш дали ще има обвинение, или няма да има, но и какво ще покажеш на публиката от събраните доказателства например. Това ти дава възможност да моделираш не само разследването, но и как неговите резултати ще бъдат възприети от публиката.
И когато стане очевидно търсенето на обществено одобрение на силови или тайни акции - арести, претърсвания и изземвания, приложение на специални разузнавателни средства и пр., а не процесуални резултати под формата на законосъобразни крайни магистратски актове по правилно приложение на закона, проблемът заплашва да срути самите устои на системата на наказателното правосъдие, такава каквато е замислена.
Днешното награждаване от главния прокурор на участниците в шпионската акция е поредното доказателство за горните думи - не че има нещо лошо някой да бъде награден за добре свършена работа, но просто още по средата на разследването няма как да бъде оценено дали работата е добре свършена. Не е възможно. Защото работата няма как да е приключила със задържането на няколко лица и създаденото убеждение у масовия зрител на риалити формата от прожектираните и коментирани масово доказателства, че тези лица са шпиони.
Обаче отвсякъде излиза, че същината на работата се възприема като да е именно в това. Доказва го и споменатото по-горе дело срещу действащия министър - и то се отчете като успех с ареста и като че и приключи на тоя етап“.
Facebook, Андрей Янкулов
