Днес избираме не просто нов парламент, а нещо много повече: дали статуквото, мафията и корупцията да продължат да управляват или да започне радикална промяна. Наясно ли са хората? Повечето да. Защото Алековият Бай Ганьо все още звучи като ехо: „Ти, господине мой, тури ме, в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.“
„И кой ви каза, че резултатите на изборите зависят от броя на гласовете?“ Въпросът задава още преди години руският сатирик Михаил Жванецки. Преди него, по време на избори в Чили в началото на 80-те години президентът ген. Аугусто Пиночет заявява пред журналисти: „Аз не съм диктатор. Просто лицето ми е такова…“
Алфред Смит с мъдър съвет към колебаещите се: „Най-доброто лекарство за болната демокрация е повече демокрация“.
В предизборната кампания чухме обещания, послания и хвалби, които смело прекрачиха границите на нормалността и се озоваха в 100-процентовата идиотщина.
Предлагаме ви някои знаменити мисли на известни хора за изборите.
„Бедните винаги гласуват за партии, които на висок глас обещават хляб и зрелища, но не са в състояние да ги дадат“. Вилхелм Швебел.
Бърнард Шоу е верен на своя стил: „В резултат на демократичните избори от големия брой хора, които не са в час, се формира малък брой подкупени“.
Томас Джеферсън сякаш допълва горното: „Да избира правителство има право този народ, който постоянно се интересува какво се случва в държавата“.
Неизвестен автор възкликнал: „Разбира се, разбира се, че референдумът е велико нещо. Той е волята на народа. Щом каже „да“ – значи „да“. Ако каже „не“… - значи не е помислил добре. Нека помисли още веднъж“.
„Не забравяйте: лошите управници са избрани от добри граждани, с добри намерения“. Джордж Натан.
„Там, където завършват манипулираните избори, започва робството“. - предупреждава Джон Адамс.
***
Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 г – парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд).
Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.
Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946 насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.
В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.
От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.
Първите избори в света се провеждат в Древна Гърция и Древния Рим.
Фрог нюз
