Национална телевизия. Репортерка, на живо от плевенското с. Буковлък, разказва, че има струване на хора пред училището. Пита хората от колко време чакат, за да гласуват. Доста от тях не искат да показват лицата си и стоят с гръб към камерата. Особено младите.
Репортерката отива към възрастна жена и я пита от колко време чака пред секцията. Жената отговаря, че „ей сега дошла“.
Репортерката: „А иначе, за какво гласувате? На какви избори сме в момента?“.
Жената: „Ми, те ще кажат вътре, не знам.“.
Репортерка: „Благодаря (обръща се към камерата). Ние ще продължим да събираме мнението на хората тук в Буковлък. Ще проследим дали гласуването ще протече спокойно и дали хората тук ще гласуват с бюлетини или с машини.“
Следва студио.
Но не последваха най-обикновените въпроси: „Кой ще Ви каже за какво да гласувате? Накара ли Ви някой да дойдете и да гласувате?...“
Пиша този пост, не заради многото незададени журналистически въпроси. Те са факт и този факт кънти в националния ефир всеки ден. И днес няма да е изключение.
Само днес обаче можем да гласуваме.
Facebook, Анна Цолова
