Липсата на ясни ценности – разграничителни линии и обединяващи мостове между партиите в 45-тото Народно събрание, зарежда въздуха с напрежение. Винаги волята за радикални промени започва със силно отричане от страна на политическите субекти, смята социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.
„Това е и опит за взаимодействие с гражданите, които формулират желаната промяна. Началната енергия за разграничение не трябва да ни изненадва, но ролята на политическите субекти не е да следват сляпо ентусиазма и волята на хората. Тяхната основна отговорност е да структурират и предложат идеи, компромиси. Именно това структуриране, ми се струва, че предстои да се извърши или още не е мислено“, допълни тя пред Bloomberg TV Bulgaria.
Може и така да се разглеждат резултатите – обобщи Димитрова – в момента ще има преходен парламент с кратък живот, с 2-3 задачи. Той щял да даде време на политическите субекти да се структурират и да изяснят какво предлагат на избирателите, и в следващия парламент какви допирни точки ще потърсят. По думите й:
„Едно общество, ако е силно разделено, не може да върви напред. Имаше много анализи за разделението в Америка. Когато обществото няма съгласие по общи проекти, като - накъде вървим; каква е каузата; какво искаме да постигнем - се създават много проблеми – икономически, социални.
Иначе, боя се – възможни са доста по-негативни сценарии“, предупреди Димитрова.
„Не просто политическа криза и дестабилизация на парламента. Това даже не е най-фаталното. А да имаме изостряне на противоречията в обществото, които вместо да водят до приемливо поставяне на цели, да увеличат конфронтацията. А това не е в полза на нито една държава.“
„Размиването“ на двупартийната система у нас, по думите на социоложката, започва с правителството на НДСВ. Тази линия се продължава от ГЕРБ - следващата нито лява, нито дясна партия. Сега имаме „Има такъв народ“ (ИТН), при която няма никаква яснота относно ориентацията. Дневният ред на ИТН е този на референдума. Но това не е управленска програма. „Накъде вървим?“ - реторично запита Димитрова. „Към търсене на реформистки мостове или към популистко изграждане на политическата система?“ Тя предупреди, че популизмът не познава граници.
„Вотът на недоволството без опорна точка на консолидация може да доведе до НС, в което разделението ще е още по-голямо, с популистко мнозинство, което казва това, което хората искат да чуят, без да знаем кои са кукловодите, стоящи отзад.“
Сега имаме много ограждащи стени и малко мостове, каза още Боряна Димитрова. Избирателите в много по-голяма степен знаят кой какво няма да прави и с кого няма да работи. Но не знаем, ако някой се събере с него – какви ще са основите и допирните точки. По думите й:
„Политическата технология в положителния смисъл има поне две измерения – първото е да се очертаят границите, извън които една политическа сила не може да отстъпи, защото това би я разрушило идейно, ценностно, би нарушило основните й принципи. Другото направление са зоните на консенсус. Кои са онези неща, за които можем да се споразумеем: данъчна, фискална политика, влизане в еврозоната, подкрепяме ли единна външнополитическа ориентация или аспекти на правосъдната реформа. Виждаме разграничителната линия по отношение на ГЕРБ – няма да направим коалиция с ГЕРБ. Но не е ясна следващата стъпка. Промяна на мястото на прокуратурата, каквото предлага „Демократична България“ или пряк избор на главен прокурор, каквото предлага формацията на Слави Трифонов.“
„За някои от новите политически сили нямаме никаква представа къде се простират техните ценностни граници. Това важи и за „Има такъв народ“ и за коалицията „Изправи, се! Мутри вън!“ Ние не знаем каква е тяхната ценностна и идеологическа ориентация“, обобщи Боряна Димитрова. По думите й тези неща са важни, защото показват границата на компромиса и политическата идентичност.
