Значителното влошаване на свободата на словото и медиите, натиск над журналисти от страна на властите, продължаващ системен контрол върху медиите в България. Това е първото изречение и пореден международен шамар за страната си. Констатацията е направена в доклад на Amnesty International за състоянието на човешките права по света през 2020 г.
На глобално ниво данните не изглеждат оптимистично. Според обобщенията в доклада пандемията от COVID-19 и наложените противоепидемични мерки за овладяването на инфекцията са довели до разделение, задълбочаване на неравенствата в обществото и дискриминацията, а освен това създават условия за социално изключване.
Ето и какво пише за България:
Свободата на словото
Като част от мерките в борбата с COVID-19 през март правителството в страната предложи промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха тежки глоби и затвор за разпространение на фалшива информация. Президентът наложи вето.
Свободата на медиите в България продължава да се руши. Журналисти, разследващи корупцията и организирани престъпни групи, се сблъскват със силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи. През месец юли миналата година разследващият журналист Николай Стайков е бил разпитан в прокуратурата и заплашен със съд, след като публикува документален филм, уличаващ държавното обвинение в престъпление.
Няколко журналисти, отразили антиправителствените протести в София през септември са били обект на физическо насилие от страна на полицията и са били арестувани за няколко часа. Комисарят по човешките права към Съвета на Европа определи случващото се като “недопустимо” и призова властите да разследват.
Доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, публикуван през месец септември, очертава някои сериозни притеснения от липсата на прозрачност в медийната собственост и констатира, че медиите все още са обект на систематичен политически натиск. Страната се намира на 111-то място от общо 180 държави в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото и на последно място в Европейския съюз.
В доклада се споменават още проблемите със свободата на определяне и главно политиката, която водят “Обединените патриоти”, доскорошни коалиционни партньори в правителството. Националистическата формация и действията и спрямо маргинализираните общности често е обект на критики от международните организации заради дискриминацията.
Притеснителен според доклада е въпросът с насилието над жени и момичета. Отбелязва се, че пандемията от COVID-19 е увеличила случаите на домашно насилие и най-малко осем жени са били убити от партньорите си по време на първия двумесечен локдаун в страната.
