В последните 10 години шуробаджанащината стана държавна политика. Това, в което живеем днес, е наистина официализиран мек вариант на Cosa nostra и най-страшното в него е, че ние го приемаме като неизбежна нормалност. Няма кой да коригира това. Ние трябва да определим какво всъщност искаме да правим с България.
Това заяви в интервю за “Дневник” режисьорът Галин Стоев, който е директор на Националния драматичен театър в Тулуза, Франция. Миналата година в разгара на антиправителствените протести самият Стоев излезе с много остро определение на политическата обстановка у нас, като я сравни именно с италианската мафия.
Според Стоев България има нужда от осъзнати политици, които се стремят към общественото благо, а не имитират политически практики с други цели - забогатяване и облагодетелстване на тесния властови кръг.
“Този тип шуробаджанащина в последните десетина години беше официализиран и като държавна политика.
Ние дълги години мечтаехме да станем част от Европа. Станахме поне формално, но все още имам чувството, че не си даваме сметка, че това е приобщаване към определен тип ценности, които ни задължават да се отнасяме един към друг и към задълженията си, към държавата по определен начин.
Това, което написах миналото лято, беше опит да формулирам едно латентно усещане, което много българи отглеждат в себе си. Просто имахме нужда от думи, които да го освободят и да го направят чуваемо и комуникативно, така че колкото се може повече хора да се припознаят в него. Това, в което живеем днес, е наистина официализиран мек вариант на Cosa nostra и най-страшното в него е, че ние го приемаме като неизбежна нормалност”, посочи Стоев.
По думите му корумпирани политици винаги ще има, но е важен корективът.
“Ако няма коректив, ако няма електорат отсреща, който да ги санкционира, когато те преминат през всички възможни червени линии, тогава настъпва истинският проблем.
Това, че имаме корумпирано правителство и начин на управление, не е толкова страшно. Страшното е, че няма кой да коригира това - къде са гласоподавателите, къде е тази обща съзнателност на гражданите, която би могла да упражни някакъв натиск. В този смисъл дори само излизането от проекта Cosa nostra ще е по-добър политически проект за България…”, коментира още режисьорът.
“Живеем в свързан свят. Информацията пътува изключително бързо, много бързо разбираме какво в коя точка на света се случва. Имаме съзнание за общност на някакво ниво, което направи така, че протестни акции в една страна предизвикаха протестни акции в друга и така на принципа на доминото се появи нещо, което не знаем дали е гражданско общество или е чисто недоволство като "жълтите жилетки" във Франция например.
България винаги е успявала да стои встрани от този тип движения. Нямам обяснение защо. Мисля, че винаги сме се чувствали като нещо отделно, като нещо, което е приобщено, ама не съвсем, като нещо, което иска да се приобщи, ама не съвсем. В този смисъл имам чувството, че сме битували като в асансьор, заседнал между етажите. Това трябва да се обърне, трябва да се определим. Този тип определяне е наложителен на всяко ниво, особено на политическото”, смята Стоев.
Той бе категоричен - в 99% от политическите предложения липсва мащаб и перспектива.
По думите му остатъците от националното ни съзнание са се превърнали в карикатури.
“Спомняте ли си, имаше една пишман българска певица, която измисли феномена "Кен лий". Той стана много известен за отрицателно време по целия свят и точно толкова бързо отмря заради собствената си несъстоятелност и заради това, че "Кен лий" не може да бъде нещо повече от "Кен лий". То няма да предизвика след себе си друг поток от смисъл.
Сегашното правителство направи с идеята за демокрация това, което тази певица направи с песента на Марая Кери. Ние битуваме в някакъв политически "Кен лий", който за част от електората може би дори е симпатичен, може би и смешен. Въпросът е, че "Кен лий" в себе си потенциално не носи нищо. Въпросът е искаме ли да продължим да отглеждаме това нищо, защото ни е удобно или защото пък голяма част от хората си казват "дайте да седим с това, защото другото, което ще дойде, ще е по-лошо", смята Стоев.
Режисьорът е категоричен, че у нас отглеждаме робска стратегия за оцеляване - сигурен начин, че след 100 години нацията ни няма да съществува, защото се самоунищожава.
“Кен лий е по-страшно от невежеството - то е самочувствие, че така се прави и че се прави от сърце. Това се случва с индивиди, които не знаят къде са, не познават контекста около себе си, не познават един по-широк контекст, нямат културните референции и всъщност се държат сякаш не е имало нищо преди тях и след тях нищо няма да има.
По същия начин се държи политическият ни елит и управляващите в момента. И те се държат така, защото може би не знаят, че има друго. Много е възможно. И защото така им е удобно, така се битува по-добре, алъш-вериша тече, ние си битуваме в нещо, което е доста посредствено като очаквания, като желания, като прожекция за бъдещето”, смята Стоев.
По думите му тази посредственост постепенно се увива около цялото общество.
“Много бих искал да си представя една България, която познава силните си страни и залага на тях. Много бих искал да си представя една България, която е достатъчно декомплексирана, за да си представи, че може да бъде част от една по-голяма общност и да бъде в авангарда на това, което ние наричаме еволюционен ход на нравите, на желанията, на търпимостта, на отварянето на съзнание и също така една България, чиито граждани знаят, че са част от едно много по-голямо движение, от много по-мощен контекст и които застават на пътя на ценности, които правят цялото човечество да еволюира.
Бих бил много щастлив, ако България излезе от това племенно съзнание на махалата или на онези, които винаги са били прецаквани, или на тези, които винаги са били поробвани и винаги са били жертви и се еманципират от този тип комплекси. Много бих искал да имаме политически елит, който е учил да прави това.
Например аз, когато отивам на лекар, предпочитам лекарят да е учил за това, което ще прави. Тоест аз няма да отида при месар само защото месарят се чувства като лекар.
И в това бъдеще да не е задължително всички да са с потури и с цървули и да трупат хора. Хорото само по себе си е нещо много хубаво, но е невъзможно да бъде налагано по този брутален начин на всички.
Много бих искал да си представя една България, в която хората са обединени от идеал, който не е обърнат към някакво имагинерно минало, в което историята ни не е пълна с царе, кралимарковци и самодиви, а напротив, пълна е с декомплексирани българи, които могат да се обърнат и да погледнат в бъдещето.
Бих си представил България, в която всички българи в чужбина мечтаят да се върнат”.
Галин Стоев е на мнение, че у нас имаме нужда от истински политически проект, в който няма популистки намигвания, развяване на байраци и националистически убеждения, които приличат повече на “напиване на маса”.
“Мисля, че това, което голяма част от хората не осъзнават, е, че понеже нямаме проект, вътрешната неудовлетвореност се акумулира до такава степен, че огромна част от хората са готови да произведат т.нар. антисистемен вот - напук да гласуват за нещо, което ще доведе до допълнителна катастрофалност, но поне нещо да се случи”.
