Защо пиша толкова настойчиво за Природата. Разбира се, че заради това. В Природата се живее честно и според мярката на собствената ти пригодност за живот. Защото Природата е проявление на Създателят ни. Затова и най-простичко казано, хората, които са най-близо до нея са най-оцелели човешки.
С отдалечаване от радиационния център на лъжата – Метрополията, през големия, средния, малкия град, селото, селцето и планинската махала накрая, с оредяващите редици на потребителските човешки пълчища радиацията на поражението намалява.
Иди и чуй едно дърво, реката, тревата, птиците, ревът на едно магаре или тракащите любовни клюнове на щъркелите, иди и чуй някой оцелял човешки еталон – недограбена и недоубит за пенсиите баба или дядо и ще разбереш за какво ти говоря, драги ми машинни и хартиено-носителен гласоподавателю със зейнала уста-мухоловка.
Недялко Славов
