Годината е 2005. Датата - 13 април. Тогава Европейският парламент гласува Договора за присъединяването на България и Румъния в ЕС, а година и половина по-късно София и Букурещ са пълноправни членки на блока. От тогава са изминали 16 години. Румъния е пред нас в много отношения, а в България битуват все същите проблеми, за които решения няма.
Преговорите за присъединяване на двете балкански държави приключиха усупешно на 17 декември 2004 г. Заключението бе, че България и Румъния са готови да станат част от ЕС и до Европейския парламент бе подадено искане за съгласие.
На 22 февруари 2005 г. Европейската комисия даде положително становище относно присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз и така на 13 април 2005 г. евродепутатите гласуваха "за". ЕП гласува в подкрепа на Румъния с 497 положителни гласа, 93 отрицателни гласа и 71 "въздържали се". България получи по-голяма подкрепа - 22 гласа "за", 70 гласа "против" и 69 "въздържал се".
Дали ЕС съжалява 16 години по-късно? В онези години проблемите пред Румъния бяха повече, но северната ни съседка реши много голяма част от тях. Само погледнете кой оглавява европрокуратурата, която ще следи разходването на брюкселските пари - румънката Лаура Кьовеши, която дори не хареса голяма част от българските предложения за европейски делегирани прокурори.
България е черна овца в ЕС. Редица анализатори в международни издания дори предупреждават, че София може да стане част от дуото Варшава-Будапеща, които са обект на остри критики от страна на ЕС заради нарушаване на човешки права и проблеми с върховенството на закона.
Нека видим само какво се случи у нас през последната година и половина и как светът гледа на това.
В доклада на ЕК за върховенството на закона са направени притеснителни констатации за родната действителност. Свободата на словото, прозрачността на медийната собственост и липсата на независимост се влошават. Главният прокурор и съдебната ни система не са независими. И тези болезнени присъди се чуха в резолюция, приета и гласувана в Европейския парламент. В доклад за човешките права на Държавния департамент на САЩ, който дойде след становище на двама американски сенатори, впрочем. Вижте класацията на “Трансперънси интернешънъл”, която ни поставя на дъното на ЕС що се касае до борба с корупцията. Липсват разследвания за корупция по високите етажи. Няма и наказани.
Подобрил ли се е животът ни за 16-те години членство? Или се отвори златна възможност тесен кръг от хора да се възползват от паричните потоци на Брюксел, които имат за цел благоденствие на обществото, а не облага за приближените до властта. По-хубави ли станаха пътищата ни? Европейски ли станаха доходите ни? По-качествена храна ли ядем?
16 г. по-късно дали Брюксел не си задава въпросът “Прибързахме ли с България?”
Джесика Вълчева
