Българската ваксина срещу COVID-19 ще бъде готова най-рано след две години. Това съобщи в ефира на Bulgaria ON AIR проф. Пенка Петрова от Института по микробиология към Българската академия на науките.
„Единият прототип вече е готов. Сега се работи по втория. Можем да кажем, че загубихме около година в търсене на бюрократични решения. Но всички ни подпомагат с каквото могат“, обясни тя.
По думите й българската ваксина е на протеинова основа, с къси протеини, парченца от вируса, което я прави мултиепитопна - може да действа и върху други варианти на вируса
„Проблемите с „АстраЗенека“ са силно преeскпонирани. Държавите се объркват в това, което правят в момента - експериментално да се смесват ваксините, нещо, което пък съвсем не е проучвано. Тук не говорим за различи ваксини като партиди, говорим за различни механизми на действие върху имунната система на човека и не можем да предвидим как ще действа реимунизация от друг вид“, коментира още проф. Петрова.
Според проучвания най-големите опасения и странични ефекти от „АстраЗенека“ са образуването на тромбози.
„Тромбози се случват на 1 на 30 000 души и без ваксина. При ваксинираните със странични ефекти след „АстраЗенека“ са млади жени до 50, с наднормено тегло и приемащи противозачатъчни. Ако не сте в тази група, спокойно може да си сложите ваксина. Тромбози могат да се получат и от антибиотици от пеницилиновата група, от хинина също. Дали сме предразположени към тромбози, може да се провери с тест“, заяви още ученият от БАН.
Според нея ако при първия прием от ваксината не е имало усложнения, то и при втория няма да има, посочвайки, че не във всички случаи е задължителна втората доза.
„Трябва да се изчака да минат 3-4 месеца и да се проверява за антитела. Ако са над 600, няма нужда от реваксинация'“, обясни проф. Петрова.
„Тя също е аденовирусна ваксина и се счита за много добра като безопасност. Освен че се купува от повече от 30 страни, тя се и произвежда там, и няма данни за особени странични ефекти“, допълни професорката на въпрос за руската ваксина.
