Съзнателният съвременен човек е формиран в кръговрата на революции и войни, за да прави избор, а не да регистрира кой е решил да го промени. Онзи или онези, които се борят да отнемат този избор в една антиоруелова приказка, извършват геноцид над свободния човек.
Това заяви в интервю за БНР акад. проф. Дроздстой Стоянов, психиатър, бивш национален консултант по психиатрия и член на работната група, изготвила Националната стратегия за психичното здраве на нацията.Според него сме изправени пред емоционална и информационна пандемия.
„И от тази гледна точка това е някакъв вид психотропно въздействие, което се движи по различни от биологичните канали на въздействие върху психиката. Болестта сама по себе си е физически феномен, който никой не може да отрече, както и опасността. Но подчиняването на нашия живот на такива съображения, известно в социологията като биополитика и биовласт, е погрешно и трябва да бъде конфронтирано.
Едно е грижата на общността за здравето на отделния индивид и за здравето на групата, съвсем друго е трансформирането на здравните съображения в съображения, които да диктуват светогледи.“ Трябва да се положат усилия към завръщане към цивилизационната норма на свободния човек, характерна за света след Наполеоновите войни, подчерта акад. Дроздстой Стоянов.
„Ние сме съавтори, ние сме съпричастни към изграждането на този свят и на отношенията в него. Не можем да бъдем просто свидетели на неговото осъществяване от някой, който го дирижира отвън.“ В коментара си за изборните резултати Стоянов посочи, че голямата част от реакцията към сегашното управление „не е реакция, базирана на идеологически предпоставки, а част от отговора на определени групи в обществото, които не одобряват управлението на кризата, подхода, средствата за управление и взимането на решения, които бяха дълбоко компрометирани“.
Средства, механизми и инструменти за справяне с емоционалната пандемия има в Националната стратегия за психично здраве, изтъкна Дроздстой Стоянов. В петък в рамките на работния ден документът би могъл да бъде юридически финализиран, но изпълнението му е въпрос на следващото управление, уточни той.
„Кризисните интервенции в случаи на боледуване, загуба, скръб, извънредни обстоятелства, работа със семейства, които са пострадали, управление на риска от агресия, от автоагресия, са серия от мерки, които се предприемат в общността, за да се отговори пропорционално на огромната по своята същност и застрашителна по своите размери емоционална пандемия, която се състои и която предстои“, подчерта психиатърът.
